Съществителните на –ичар в т.нар. „македонски jазик“

15/03/2022

сп. "
Македонски преглед", сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 1, XLІV, кн. 1.  
Венелин Николаев. Съществителните на –ичар в т.нар. „македонски jазик“ – общобългарска лексика и сърбизми от домашен произход...105 - 136

"...1. Югомакедонски: един по-адекватен глотоним Най-логичното обяснение за главозамайващото сближаване в предимно обществената и техническата лексика между сръбския и официалния език на СРМ/РСМ е трайната отвореност на скопската норма към заемки от сръбски език вследствие от паралелната употреба на двете езикови форми в обща държава след териториалното инкорпориране на Повардарието в пределите последователно на Кралство Сърбия (1913 – 1915), Сърбо-хърватско-словенското кралство, преименувано през 1929 г. на Кралство Югославия (1918 – 1941), и най-накрая в НФРЮ/СФРЮ (1944 – 1991), която употреба достигна до състояние на фактически билингвизъм с диглосия – по разширената класификация на Фишман[1], разбирана като съжителство на един нископрестижен вариант (през периода 1913/15 – 1918/41 – местните български говори, официално обявени от сръбската държава за южносръбски, а от 1945 до 1991 г. – политически прокламираният „македонски јазик“, говорен от около 1,2 милиона) и един висок вариант: доминиращия в Титова Югославия полицентричен сърбохърватски език, говорен от близо 20 милиона. 

Тази неравнопоставеност беше особено осезаема във високите сфери на обществения живот, където диспропорционалната тежест на двата езикови стандарта водеше до едностранно заемане на лексика от срб.-хрв. към юм., но не и в обратна посока[2]..."

Целия материал очаквайте скоро...

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024