Ениджевардарско-Гумендженското дружество в София

сп. "Македонски преглед", 2021, XLІV, кн. 1. Радослав Христосков. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-Гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г...87 - 104

След погрома на българския национален идеал в края на Първата световна война емиграцията от Македония се опитва да поддържа възрожденския пламък сред бежанците и да просвещава българската общественост в националните си проблеми. За целта в София и в цяла България се образуват много благотворителни братства, чиято цел е да подпомагат в материално и духовно отношение емиграцията[1]. Тя от своя страна активно участва в дейността на учредения през ноември 1918 г. Съюз на македонските емигрантски организации (СМЕО). 

С такава цел е замислено и Ениджевардарско-Гумендженското дружество при основаването му на 20 февруари 1919 г[2]. На 21 март 1928 година Министерството на вътрешните работи на Царство България утвърждава устава на Ениджевардарско-Гумендженското благотворително дружество, което обединява македонската емиграция от останалите в пределите на Гърция два градски центъра в Южна Македония – Енидже Вардар и Гуменджа[3]. 

Дружеството е част от СМЕО, с който българите бежанци от Македония са тясно свързани, в турбулентната за македонското освободително движение 1928 г. На 7 юли същата година по нареждане на Иван Михайлов (1896 – 1990) е убит генерал Александър Протогеров (1867 – 1928), което отприщва нов цикъл на междуособни борби във ВМРО. Ако преди това Организацията, разделена на ляво, дясно и федералистко крило, е била консолидирана от дясното крило в значителна степен след Горноджумайските събития[4], сега нова разграничителна линия се слага и между „михайловисти“ и „протогеровисти[5]“. 

Всичко това ще даде отражение в културно-обществения живот на Ениджевардарско-Гумендженското дружество[6]. Няколко месеца по-късно същата година се провежда Седмият конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации, на който взаимните нападки между двете крила взимат връх в разискванията[7].

В началото на 1929 г. кризата се задълбочава и група делегати-дисиденти издава брошура, в която се обявява против овладяването на Националния комитет на братствата от михайловистите[8]. През същата година председател на Ениджевардарско-Гумендженското дружество е ениджевардарецът Димитър Димитров Янев (р. 1880)[9], а негов заместник – Христо Льомчев. 

Те изготвят пълен списък на учителите и свещениците в Ениджевардарска околия през 1912/1913 г.10 На 6 – 10 юни 1930 г. се провеждат заседания на дружеството и е избрано ново ръководство, доминирано от „гумендженци“: Христо Шалдев – председател, Тано Янаков – подпредседател, Захарий Гьорев – секретар, Христо Льомчев – касиер, и съветници Христо Църнаков, Димитър Хаджихристов и Мино Икономов. 

В техни ръце преминава и печатът на организацията – кръгъл, с надпис „Благ[отворително] Д[ружест]во Енидже-Вардар[ска] и Гуменд[женска] емиграция въ България, гр. София“ и девиз вътре в него „Гдѣ е слога тамъ е Бога“[11]....

Целия материал очаквайте скоро...