Искат официализиране на българите в Северна Македония

Равенството на албанския език в Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 4

След публикуването на резултатите от преброяването в Република Северна Македония, според които делът на албанците от общото население е 29,54%, започнаха декларациите от албански политици и общественици, които искат изменение на Конституцията на Република Северна Македония и изравняване на конституционния статут на албанския език с този на „македонския“. 

 Става дума за критики към Допълнение V на Конституцията на Република Северна Македония, според което „всеки гражданин, който живее в единица на местно самоуправление, в което най-малко 20% от гражданите говорят официален език, различен от македонския език, в комуникацията с местните структури на министерствата, могат да използват, който и да е от официалните езици и неговата азбука“ [3]. 

 Макар че не се посочва изрично в това допълнение на конституцията, става въпрос за употребата на албанския език. Текстът на това допълнение е достатъчно неясен, което предизвиква чести спорове за сферите и за обхвата на използването на албанския език на публично ниво в Република Северна Македония. Използваната формулировка „20%“ се смята за обидна от албанците, защото не посочва конкретно албанския език и го поставя в неравноправно положение с „македонския“. 

Албански политици и интелектуалци от години се борят за промяна на това положение и за пълно изравняване на статута на двата езика, а това означава и пълно изравняване между правата на двете основни общности в Република Северна Македония в конституционен план. Преди да се постави този много важен процес за разглеждане в парламента на страната самите албански партии трябва да постигнат консенсус. 

На пръв поглед това е лесно, защото всички албански партии си поставят за цел това повишаване на статута на албанския език, а и на албанската общност в страната, но най-вероятно ще минат месеци преди да се изработи обща политическа платформа и стратегия за постигането на тази цел. След това ще предстои истинската политическа борба с македонските партии за постигането на основната албанска цел – изграждането на държава, в която общностите на албанците и македонците имат равен конституционен статут. 

Министър-председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви, че първо трябва да се отвори широка обществена и политическа дискусия по въпросите за изменение на конституцията на страната. Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Мицкоски обяви своята позиция за изграждането на равна за всички граждани държава, където няма да се прави състезание заради квоти или проценти. Мицкоски заяви, че е готов да се говори за премахване на процентите в конституцията, както и за премахването на формулата „Бадинтер“ (съгласие и на албанските депутати за важни законодателни промени). 

Разбира се, албанските партии няма по никакъв начин да се съгласят с подобни идеи, които залагат на защитата на индивидуалните права на гражданите, а не на колективните на етнически принцип, защото това би означавало да зачеркнат всичко постигнато с много борба през последните 30 години. Всякакви идеи за създаването на гражданска македонска нация са обречени на пълен неуспех, а тяхното подхвърляне в публичното пространство ще бъде само част от пропагандния сблъсък между политическите и интелектуалните представители на двете общности. 

Политическата борба за бъдещето устройство на Република Северна Македония ще продължи с години и ще преминава през различни фази, но в крайна сметка ще зависи от очакваните изменения в численото съотношение на различните общности в страната. Една от стратегиите на албанската страна включва официализирането на българска общност в Северна Македония в рамките на 5–10% от общото население, с което делът на записващите се като „македонци“ да падне под 50% при следващото преброяване, което задължително ще проведе преди евентуалното приемане на страната в ЕС. 

По този начин ще бъдат парирани всякакви претенции от македонска страна за развитието на Република Северна Македония като „държава на македонския народ“ и ще се работи за формирането на многонационална държава. Това е обективен процес, който произтича от етническите реалности, но той още повече ще затрудни интеграцията в ЕС, защото ще засилва политическата нестабилност в Република Северна Македония и ще затруднява процеса на вземане на важни политически решения.

Д-р Антон Панчев