100 години от смъртта на Атанас Шопов

100 години от смъртта на Атанас Шопов /псевд. Офейков, Дреновина/ (18 януари 1855, Панагюрище – 7 април 1922, София) – книжовник, обществен деец и дипломат. Начално образование получава в родния си град, а после учи във Военномедицинското училище в Цариград (1870– 1876). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 4.

 След потушаване на Априлското въстание е натоварен от Българската екзархия да посети разорените селища. За видяното публикува обширен репортаж във в. „Стара планина“, който е първото автентично описание на трагичната съдба на въстаналите българи. 

 Изготвя специално изложение за въстанието, което връчва на посланиците на Великите сили в Цариград. За тази му дързост е принуден да напусне пределите на Османската империя и да се установи в Русия. 

 Завръща се в България заедно с руските войски по време на Освободителната война 1877– 1878, когато е преводач и разузнавач. Награден е с медал за храброст. След Освобождението завършва право в Санкт Петербург и специализира в Париж и Виена. 

От 1884 г. е на служба в Българската екзархия като главен секретар, а от 1890 г. е и един от редакторите на печатния ѝ орган в. „Новини“. Преминава на дипломатическа работа и е български търговски агент в Солун (1897– 1908). След провъзгласяване на независимостта на България е български генерален консул там (1909–1912). 

Разгръща обществена дейност като член на Българското книжовно дружество (БАН) и на Славянското благотворително дружество в София. След края на Първата световна война е член на експертната комисия, натоварена да изготви мемоар до Парижката мирна конференция в защита на българския народ 

Издава книгата „Македония във време на хилядагодишнината на Св. Методия“ (1885) за развитието на българското църковно и просветно дело. Предприема пътувания из Тракия и Македония (1887 и 1891) и след тях издава трудовете: „Македония от етнографско, историческо и езиково гледище“ (1887), „Народността и езикът на македонците“ (1888) и „Из живота и положението на българите във вилаетите“ (1893)., „Сръбските претенции и Скопската епархия“ (1897), „Истината върху конституционния режим на младотурците“ (1911) и др. 

 Има 35 научни труда, голяма част от тях са посветени на Македония и са безспорен принос в проучванията и събирането на доказателства за преобладаващия български етнически характер на областта. Редактира и сътрудничи на редица периодични издания. Пише статии по педагогически въпроси, разкази, стихове и пътеписи. Прави преводи от гръцки и френски език. 

По повод смъртта му в. „Мир” пише: „Шопов служи с преданост и себеотрицание, каквито виждаме у онова наше поколение, което израсна и се оформи през епохата на нашето Възраждане...”.