Специализиран научен център за албанците в Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 7

Албанските партии в Република Северна Македония в подкрепа на евроинтеграцията на страната. Албанският институционален пример в защитата на историческата памет и културното наследство 

 Всички албански партии в Република Северна Македония подкрепят предложението за започване на преговорите за членство в ЕС, представено по време на френското председателство на Съвета на ЕС и албанските депутати в парламента на тази страна гласуваха за неговото приемане. По този начин петте албански партии, които имат общо 31 депутати в парламента на Северна Македония, бяха решаващият фактор за приемането на преговорната рамка. 

Прави впечатление, че и албанските журналисти и анализатори от Северна Македония, които по разбираеми кариерни причини защитаваха позицията на официално Скопие по отношение на българските искания, подкрепят т.нар. френско предложение. За подобно развитие спомогна не само желанието на всички албански интелектуалци Северна Македония да започне преговорите, но и системните антиалбански прояви на голяма част от протестиращите. По време на протестите редовно се чуваха обидни скандирания не само срещу българите, но и срещу албанците, като няколко пъти се стигна и до физически сблъсъци. 

Албанските партии са готови да подкрепят и включването на частта от българския народ, която живее в Република Северна Македония, в конституцията на страната, макар че техните гласове не са достатъчни за достигане на необходимото мнозинство от 2/3. 

Колкото и несигурно и неясно във времето да изглежда включването на частта от българския народ в конституцията на Северна Македония, организациите на българите в нашата съседна държава, както и българските институции, трябва предварително да предприемат действия за нормативното и институционалното организиране на защитата и развитието на българското културно-историческо наследство в македонската държава, съвместно с развитието на сътрудничеството между двете държави във всички останали области. 

 Подходящ пример в тази посока е създаването и функционирането на Института за духовно и културно наследство на албанците със седалище в Скопие, която е основната институция, занимаваща се със запазването, култивирането и развитието на културно-историческото наследство на албанците в тази част на Балканите. 

Този институт е създаден с решение на правителството на Република (Северна) Македония на 27 март 2007 г. като публична научна институция, финансира се основно от държавния бюджет, функционира въз основа на Закона за изследователско-научната дейност в рамките на Министерството на образованието и науката. 

В този институт са ангажирани около 50 научни и административни служители, основно с магистърски и докторски степени в областта на историята и филологията. Институтът за духовното и културното наследство на албанците има 10 секции, сред които такава за албански език, за албанска литература, по история на албанците в Македония, по материалната култура и други. Институтът издава две научни списания, както и около 20 монографии годишно, като има право да обучава и студенти в няколко магистратури. 

Организациите на българите в Северна Македония, подпомагани активно от българската държава, трябва да се подготвят да поставят подобно искане пред властите в Скопие за създаването на такава публична институция, която да има за основана цел проучването и запазването на българската история и културно наследство в тази страна. В тази връзка трябва да се припомни, че Македонският научен институт е създаден през 1923 г. с идеята да бъде основата на Академията на науките на свободна Македония и може да окаже безценна помощ във всяка посока на една бъдеща научно-изследователска организация на българите в Република Северна Македония.

Д-р Антон Панчев