Приноси за епохата и личността на цар Самуил

Приноси за епохата и личността на цар Самуил 

Георги Н. Николов. Из историята на Самуилова България. София: Македонски научен институт, 2022, 319 с. с ил., ISBN 978-619-7377-25- 5 (мека подвързия), ISBN 978-619-7377-26-2 (твърда подвързия) 

Книгата на Георги Н. Николов представя основни факти, пряко свързани с историята на Самуилова България, като от друга страна, предлага поредица приноси към биографията на българския цар Самуил (997–1014). 

 Изложението се основава на констатацията на автора, че „българската история от последните три десетилетия на Х и първите две на ХІ в. се нуждае от ново и задълбочено проучване. Историческите извори за това време дават основание да се преосмислят някои стари интерпретации и да се предложат нови тълкувания...“. Георги Николов предлага свои хипотези и обяснения на отделни биографични факти, като и маркира насоки за бъдещи изследвания в тази посока. 

 Анализите му почиват върху значителен брой публикувани византийски, арменски, арабски, латински (западноевропейски), български и други извори. Съдържанието е обособено в два големи дяла, първият от които съдържа предимно биографични аспекти. Анализирани са поредица от спорни, слабо или едностранчиво проучени въпроси. Направен е критичен прочит на редица източници. Авторът допълва и коригира твърдения на български и чужди изследователи, като предлага свое приносно обяснение по генеалогични и просопографски аспекти. Изложението започва с родословието на комитопулите. 

Откроена е проблематиката около ослепяването на Самуиловите войни след битката при укреплението Ключ (29 юли 1014 г.). Следващ акцент е поставен върху изясняване на фактите около смъртта на българските владетели от Х–ХІ в: Борис ІІ (969–978), Роман-Симеон (978–997), Самуил, Гаврил-Роман Радомир (1014–1015), Йоан-Владислав (1015–1018), както и на гробовете в базиликата „Св. Ахил“ от едноименния остров от Малкото Преспанско езеро. Вторият дял, който фактически обхваща половината от книгата (с. 135–283), представя „Историко-географската област Македония в историята на Българското средновековие“. 

В изложението, изградено върху богата документална основа, акцент с оглед основната тематика на изследването е поставен върху мястото на областта в епохата на цар Самуил и неговите наследници. Разказът е плавен, умело структуриран и се отличава с добре изведени основни моменти. Сред отличителните черти на книгата трябва да се посочи и приложената обстойна библиография. 

Изложението много сполучливо се допълва с фотоси на надписи, антропологични възстановки, археологически и архитектурни обекти, стенописи и икони, чертежи и скици. Написана на ясен език, книгата, която по своя характер е научно изследване, представлява интерес и за по-широка читателска публика. 

Тя поставя на разглеждане важни въпроси, които очакват своето по-нататъшно изследване, отразява най-новите постижения на историографията (и на проучванията на автора) и илюстрира актуалното състояние на българските проучвания върху епохата на цар Самуил и на Македония през Средновековието. 

 Николай Поппетров