Анализ: Северна Македония тръгна към преговори

Какво научи и какво не председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от своето гостуване в Скопие? 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите", 2022, бр. 7

Не бих искал да съм на мястото на Урсула фон дер Лайен, когато изправена на трибуната на парламента в Скопие трябваше да чува, че е сравнявана и оприличавана на нацистка. Председателката на Европейската комисия беше отишла в столицата на Р Северна Македония с чисти намерения да окуражи местните политици да приемат пакета от документи, събрани в така нареченото предложение на френското председателство. А и обръщението ѝ пред пратениците в Събранието бе направено максимално коректно и съобразено с настроенията на аудиторията в залата. 

Всички остри камъни в предложението бяха вербално така заоблени, че да погалят слуха и на най-запалените опоненти на управляващите от правителството на Димитър Ковачевски, което вече бе дало знак, че е готово да приеме съдържанието на пакета, идващ от френското председателство. Да, ама не, както казваше един покоен вече популярен български журналист. 

Дългогодишният политик от Германия, сега начело на Европейската комисия, майка на седем деца Урсула просто не знаеше къде е попаднала. Къде бяха местните дипломатически представители на ЕС, пък и дипломатите от германското посолство, предварително да я подготвят, че отива на неспокойно място с примитивни политически нрави, та да има предвид това и да не разчита толкова на женския си чар, или на внимателния изказ на написания текст. И се случи, каквото се случи. По този повод се опитах да открия в историята на приемането на всяка от страните членки в европейското семейство дали има друг подобен случай на невъзпитание, на простащина и радикален опортюнизъм, каквито бяха проявени от опозиционните депутати в Събранието на Северна Македония. Няма да се учудите, ако ви кажа, че такъв друг случай няма. И няма как да има! 

За всяка една държава, на която е предстояло да започне преговори за членство в ЕС, това е било празник, който е бил подкрепян единодушно от всички политически партии в тази страна. При нас не беше ли така? Беше. Беше тържество. За българите това бе реализация на голямата стратегическа цел и на политици, и на партии, и на общество като цяло да осъществят своя цивилизационен избор. 

Докато в Скопие… вувузели, свирки, крясъци, късане на френското предложение, фанелки с „Не“ на гърдите, организирани протести отвън и какво ли не още. Да кажа, че това беше един истински балкански пример на местни провинциални и примитивни нрави, на един цирк, означава, че трябва да поднеса извинение на хората от цирковото изкуство, които стоят далече над всичко това, което се случи в парламента в Скопие. 

Да, Урсула фон дер Лайен никога не е била подлагана на подобна обида, която я посрещна край Вардар. Нито пък който и да е друг председател на Европейската комисия. Но от друга страна, може така да е било правилно това да се случи. За да види председателката на Европейската комисия с кого си има работа, да си даде сметка за нивото на политически нрави в една страна, пред която тя бе отишла да разтваря врати, убеждавайки, че интересите на нейните граждани са защитени. Сякаш не Северна Македония иска да стане член на европейското семейство, а самата фон дер Лаейн и нейната Германия се стреми към това. Да си призная, в един момент, гледайки дистанционно сцените в Събранието в Скопие, и опитите на Урсула да омилостиви побеснелите от преднамерен гняв пратеници от опозицията, си дадох сметка, че ми става жал за гостенката от Брюксел. 

Но пък после си казах: и нейната не е лесна! Ще се прави на каквато и да е и ще търпи обидите от местните случайни политици, защото, първо, веднъж изработено и оповестено, предложението на френското председателство, то вече е идея и платформа на ЕС. И Фон дер Лайен трябва да го защитава. Второ, евентуалното му приемане и стартът на Северна Македония и на Албания на преговорния процес за членство, освен актив на Франция и на президента Макрон, носи политически и пропагандни точки и на самата Урсула. И трето, най-важното – сегашната председателка на ЕК е жизнено заинтересована двете страни от Западните Балкани, прекарали толкова години в „чакалнята“ на ЕС да започнат процеса на преговори. Ако може това да стане тържествено, дори да се отбележи като триумф на политиката на разширяване на сегашната Европейска комисия. Защото същата тази Европейска комисия, в това число и най-вече нейната председателка, изпитват видимо неудобство, да не кажа, че са гузни, от факта, че от чисто геополитически съображения дадоха на Украйна и на Молдова статут на държави кандидатки за членство. 

Това фаворизиране на огромната Украйна и на малката Молдова измества целия фокус на процеса на разширяване на Европейския съюз, който засега се оправдава с войната на Русия. Но после, когато дойдат истинските преговори и истинските проблеми в тях, какво, пак ли ще си затварят очите и ще търсят отново геополитически оправдания? Виж, ако и поне две от шестте държави от Западните Балкани стартират преговорен процес, това би било друго нещо. Значи, Брюксел води хармонизирана политика на разширяване. Урсула фон дер Лайен ще може да спи спокойно. Но всичко мина и замина. 

Урсула фон дер Лайен се върна в Брюксел, вероятно затаила обидата от отношението в Скопие към нея, Парламентът на Северна Македония прие пакета на френското председателство с обикновено мнозинство от 68 гласа, правителството започна работа по него, Скопие и София подписаха двустранния Протокол, който е част от преговорната рамка, България заяви в едностранна декларация своята позиция по отношение на „така наречения македонски език“, а в Брюксел на 19 юли се проведе и първата междуправителствена конференция между Северна Македония и Европейския съюз. Повече церемониална, отколкото по същество, по време на която премиерът Димитър Ковачевски изпълни заканата си, че ще направи изявлението си на „чист македонски език“. 

Това щяло да бъде началото на употребата на въпросната езикова норма в цялостната комуникация на ЕС. София може да има своите възражения, да прави своите декларации, да си изразява каквато и да иска позиция, но македонският език влиза в употреба в брюкселската администрация, се радват край Вардар. Но това е тема с продължение, която очевидно дълго ще разискваме… Веднага след това, на същия ден след обяд започна и скрийнингът от страна на Брюксел, който се очаква да продължи поне година и половина. И тогава да се проведе втората междуправителствена конференция, с която всъщност ще стартира истинската работа по главите от шестте клъстъра, според методологията, наложена от Париж преди три години. А, да не пропуснем най-важното. 

Втора междуправителствена конференция на Северна Македония и ЕС няма да има, ако не е изпълнено условието да са направени конституционни промени и българите в страната да са вписани като част от държавнотворен народ в основния закон. Това трябва да стане с мнозинство от две трети от депутатите в 120-местния парламент в Скопие. Значи оттук насетне започва борбата за въпросните 81 гласа. На пресконференцията, която даде след като се завърна от София в неделя, 17 юли, външният министър Буяр Османи изрази увереност, че това ще стане, въпреки сегашното съотношение на силите в законодателния орган. Ден преди това лидерът на опозиционната и все повече радикализираща се ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски се похвали, че всички 44 депутати от партията, начело с него, са направили нотариално заверени декларации, че няма да гласуват промени в конституцията, в това число и записването на българската общност в нея. И това е част от „парадоксалната нормалност“ на политическия живот край Вардар, за която сме писали неведнъж. 

Всъщност, 120 минус 44 прави 76. Като извадим от тях категоричните против пратеници от „Левица“, работата става по-сложна. С други думи, ще трябват няколко депутати от опозицията, които да бъдат „убедени“, или просто купени, за да се получи търсеното мнозинство. А, не се впечатлявайте – през годините на суверенна и независима Република Северна Македония примерите на такава „практика“ в парламента в Скопие са толкова много, че Османи вероятно ще се окаже прав в своята сигурност за промените в конституцията. Няма създадена критична маса от морална непримиримост против такива действия, те се приемат като част от политическата игра, отразявайки едно крайно ниско равнище на парламентарна и обществена етика. Някоя медия ще го отбележи, друга ще го зацапа, трета ще направи всичко да амортизира значението му и хоп! Готово! 

И Любчо Георгиевски, премиерът на страната в периода от 1998 до 2002 г., и Никола Груевски, сегашният политически изгнаник в Унгария, и Зоран Заев, който се оттегли в родния си град Струмица, са го правили. Защо да не го направи и Димитър-Таче Ковачевски, сегашният министър-председател на държавата. Друг е въпросът, дали това би било прието като нормално и морално от българската общност в Северна Македония. Тя и без това досега е била обект на толкова манипулации, натиск и огорчения, че още една и то такава, би им дошла в повече. Да помислим и върху това. 

Пък аз си казвам, че и истината за всичко това трябва да научи и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. И още много други неща със „срамен“ характер, които ще изскачат на бял свят в преговорния процес на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз. Само гледайте! 

 Костадин Филипов