.jpg)
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 8
Публикувани бяха първите договорености между експертите на
Съвместната комисия за история и образование
Мои колеги журналисти в Скопие обичат да казват след някоя голяма
криза и очакване за потоп, че „нито Шар планина е паднала, нито Вардар
е спрял да тече на юг“.
Така беше и на 2 август 2017 г., един ден след
подписването на Договора за добросъседство, приятелство и
сътрудничество между България и Република Македония. Мисля, че
ветеранът на местната журналистика Ерол Ризаов написа, че „нито
Витоша не се е срутила, нито Вардар не спря да тече“. Значи,
драматичните и апокалиптични очаквания на някои политици, учени и
новинари, че светът на следващия ден след подписването на документа
ще спре да функционира, не се оправдаха.
Наистина и Витоша с
нейния Черни връх продължава да се извисява над София, и Вардар
кротко си носи вълните на юг, разсичайки столицата Скопие и цялата
република Северна Македония на две.
Така и сега. В понеделник, 15 август 2022 г. едновременно
министерствата на външните работи на България и на Северна
Македония публикуваха заключенията на Съвместната комисия за
история и образование за един период от общата ни история, както и
препоръките към институциите на двете държави какво да променят в
съответните учебници по история, разглеждащи същия този период.
Такава бе договореността между двете министерства – да оповестят
публично в един и същи момент съдържанието на документа. Но както
често се случва, намериха се хора, прочели-непрочели, които да се
сърдят, че българското външно не било си свършило работата, та се
налагало да четат сайтове от Скопие. Глупости, разбира се, или просто
проява на мързел, а защо не и на излишно заяждане. На подобни хора,
между които има и журналисти, и учени, и какви ли не още, ще кажа: оттук нататък никога няма да видите едностранни публикации или
изявления по въпроси, които засягат отношенията между двете страни –
Република България и Република Северна Македония, винаги те ще
бъдат синхронизирани да се случват по едно и също време.
Това
изискват документите, които бяха гласувани в парламентите на двете
страни, които можем най-общо да наречем „предложение на
френското председателство“. Реципрочността, на която толкова
настояват в Скопие, е основен принцип и в технологията на двустранните
ни връзки, приет и от българската страна. Каквото ще има да се казва
на обществеността в Северна Македония, ще се казва в същия момент,
когато това ще се обнародва, и за гражданите на България. Точка.
Иначе някакви особени изненади от съдържанието на първото
официално становище на Съвместната комисия по история и
образование няма. Е, няма за хора като членовете на Македонския
научен институт от София, които внимателно и отблизо следят работата
на експертите от Комисията, още повече, че става дума за едни
договорености, постигнати още преди три години, през 2019 г.
За нас
още тогава бе ясно, че времето на светите братя Кирил и Методий, на
техните ученици Климент и Наум Охридски и на българския цар Самуил,
с цялата си доказателствена научна аргументация, ще бъде може би
най-лекото за „обработка“ от четиринадесетте члена на Съвместната
комисия. Така се и оказа. След като учените се договориха какво да
препоръчат за този период от общата ни история, работите тръгнаха все
по-бавно и мъчително, дори с известни прекъсвания.
Освен вътрешната
съпротива на колегите от Скопие по темите от историческите периоди от
по-ново време, причината бе и политическият контекст, в който
Комисията се опитваше да търси решения. Тъкмо той, този политически
контекст на двустранните ни отношения през периода след 2019 г. та до
днес, обяснява до голяма степен и това, че чак сега се оповестяват
публично договорености с тригодишна давност.
И затова вероятно са
прави онези членове на експертния орган, особено от българската част,
че трудното едва сега започва със слагането на масата на темите от
Възраждането, за националноосвободителното движение на българите
в Македония от края на XIX и началото на ХХ век до средата на миналото
столетие. Но пък вече имаме и нова атмосфера, която би трябвало да
окуражи учените от Комисията да поддържат по-добро темпо на работа
със съответните резултати, още повече, че за това ги задължава и
графикът, утвърден с подписания от двете страни Протокол като част от
пакета от френска страна.
Да, така е, за българската общественост и научната гилдия изненади в
оценките и препоръките от Съвместната комисия няма, въпреки че те са
поднесени достатъчно обтекаемо, така че да не дразнят чувствителните
уши на доста хора около Вардар. Мисля си, че затова бяха препоръките
при избора на членовете на експертния орган от българска страна да
се имат предвид освен професионалната и академична позиция на
всеки участник, но и по възможност той да е минал дипломатическа школа или практическа работа като дипломат. Витиеватостта на
формулировките можем да приемем и като жест към членовете на
Комисията от страна на Северна Македония с оглед на това, че
истините, които ще бъдат изречени, да бъдат „преглътнати“ по-лесно
както от самите тях, така и от обществото.
Е, колкото и заоблен да е
изказът, когато става дума за признанието, прието от всички членове на
Комисията, а и от онези, които я напуснаха, че Самуил е цар на
българското царство, то не може да не предизвика вълнения, протести
или възражения около Вардар. Самата мисъл, че Самуил, чийто
мраморен паметник се кипри в самото сърце на столицата Скопие
като знак на принадлежност към днешна Северна Македония, самата
мисъл за връзка с България, е дразнител, който не може да бъде овладян
лесно. Боже мой, откъде накъде Самуил е българин?! Ами, оттам,
откъдето идват всички извори и материални доказателства за това. За
което българската, а и световната, историография говори и пише от
десетилетия, но оттатък предпочитаха да си го присвоят, митологизират и
каталогизират като единствено техен.
Сега, след първите оценки и препоръки на Съвместната комисия, се
ражда и една нова тенденция. Ако до публикуването на общи
становища споровете и критиките срещу работата ѝ бяха насочени
главно към това, дали има смисъл от такъв орган, защо той не дава бързи
резултати, достатъчно ли е деполитизиран или самостоятелен в своите
решения, сега сблъсъкът се пренася върху реакциите по отношение на
заключенията на експертите. Върху това кой какво усеща и чувства след
прочетеното.
От една страна, българската, имаме прояви на
прекомерен триумфализъм за някаква победа над цялата
историография на Северна Македония, което лично аз намирам за
противопоказно и прекалено. Със същото чувство се отнасям и към
реакциите на историци и журналисти от Скопие, които отричат тотално
правото на седмината членове на Комисията от македонска страна да
„преформулират“ оценки за определен период от историята на
днешна Северна Македония. В някои от по-резките изявления дори се
иска да се отнемат научните звания на членовете от страна на Скопие, в
това число и на съпредседателя проф. Драги Георгиев, който наскоро
стана академик.
Най-остри в обвиненията за „предателство“ са онези
учени, които очевидно са таяли надежда да бъдат включени в Комисията,
но по различни причини са останали извън нея. Парадоксалното в случая
е това, че вероятно те са разглеждали участието си в този експертен
орган като нова, важна стъпка напред в научната си и лична кариера, но
в тази ситуация им остава само да се радват, че се вън от нея. И да
критикуват и злобеят, естествено.
А пък понеже познавам манталитета на
хората край Вардар, защо да не допуснем, че острата критика, стигаща
дори до заплахи за живота, е предназначена да внуши предпазливост и
страх сред членовете на Комисията от страна на Северна Македония?
Та, когато дойдат същинските спорове за личности и събития от общата
ни история, те „да внимават в картинката“, както се казва. Знае ли човек?
Каквото и да се случи оттук нататък, първата солидна стъпка е направена.
Закъсняла или не с три години, вече май няма значение. С пакета
документи от френското председателство Съвместната комисия бе
окуражена, че нейната експертна работа няма да зависи от актуалния
политически контекст, че решенията ѝ са напълно самостоятелни и че
независимостта на нейната работа е гарантирана.
Лично аз чух няколко
пъти външният министър на Северна Македония да отговаря на местни
журналисти, че институциите на властта няма да се намесват в работата
на учените, че техните становища ще бъдат единствено валидни за
правителството и че занапред каквото излезе от комисията като оценка
за личности и събития, това ще бъде предлагано да бъде записвано в
съответните учебници по история. Добре казано, но въпросът е доколко
това може да бъде гарантирано във времето.
Защото не бива да се
съмняваме, че в острата вътрешнополитическа битка край Вардар, а и у
нас, може да изкуши политиците да се опитат да променят условията на
работа на експертния орган. Заявки за това има.
Само прочетете някои
от изказванията на лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски и ще ви
станат ясни поне две неща. Първо, че темата за дейността на
Съвместната комисия и обявените от нея оценки и препоръки за общи
чествания ще се върти в предизборния барабан, който опозицията ще
бие, когато и да бъде насрочен парламентарен вот.
И второ, че ако има
смяна на властта в Скопие, ще бъдем изправени пред нови
предизвикателства, с които ще трябва да се справяме със същата
упоритост и толерантност, които показахме досега.
А иначе Талевите „Преспански камбани“ бият, за да оповестят истината
за Българското средновековие и неговите велики герои.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар