Български проблеми в сп. „Историjски часопис“

сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 4. Ел. Хаджиниколова – Български проблеми в сп. „Исторjски часопис“ (т. 60–61)..., 155–158

"...В сп. „Историски часопис" проблемите на македонския въпрос се проследяват от акад. Вл. Стоянчевич и д-р В. Тодоров (става дума за доц. д-р Върбан Тодоров - б.а.). В своето изследване Вл. Стоянчевич се спира на дехристиянизацията на сръбското население в Косовски пашалък и в Западна Македония през 1788-1829 година. Той използва Стефан Веркович, за да покаже, че около Йенидже, Ксанти, Гюмюрджина има потурчени „славяни", които говорят бъ'лгарски език. 

Според него типичен пример за полиморфна, етноконфесионална среда е град Солун, където има представители на всички балкански народи и преселници от Анадола, Сирия и Кавказ. Вл. Стоянчевич смята, че в процеса на сближаване на отделните етнически групи в т.нар етносимбиоза важна роля играе турската държава, която иска да „османизира" своите поданици, като включи християните в своя състав. 

В процеса на етносимбиозата се формират също гръко-българи посредством елинизаторската политика на гръцката църква и държава, което се наблюдава сред „славянското население" в Македония. Според него изостаналите в обществено-културното си развитие „славяни" масово се асимилирали в градовете на Македония и България през XIX в. чрез дейността на Цариградската патриаршия и чрез гръцкоцинцарските търговски сдружения. 

 По-нататък В. Тодоров смята, че в рамките на СФРЮ се извършва вече процес на масовизиране на „македонското нацио- нално съзнание", което днес се утвърждава сред по-голяма част от християнското население в Република Македония. В заключение българският историк пише, че не само „македонското съзнание", а и народностното и националното съзнание на отделните народи и нации би могло да се разглежда като привнесено, субективно. По тази причина днес нямало основание да се твърди, че не съществува „македонска нация". 

Авторът обаче премълчава съзнателно т.нар. българска църковна пропаганда и на гръцката църковно- държавна пропаганда от това време населението започва да се нагажда към една или друга политическа сила и обърквало националната си принадлежност. По тази причина до края на XIX в., когато Македония като географска облает вече граничи с млади национални държави на Балканите, населението запазва това етническо съзнание, което съеедните национални държави са внедрили в него. 

Така според автора към края на XIX в. вече се създават условия за изкуствено налагане на съзнание в Македония от сърби, българи и гърци, в резултат на което сред част от населението, сред т.нар. елитмаса си пробива път идеята за „македонско съзнание". 

От друга страна, тази идея се използва като тактическо и стратегическо средство при решаване на политически въпроси от ръководните политически дейци в облаетта.масовия кървав терор на сърбокомунистическата власт във Вардарска Македония за денационализиране на българското население, както и неговата съпротива против тази денационализация... 

 Изобщо статията на В. Тодоров свидетелства докъде може да стигне един изеледовател, когато пренебрегва историческите факти и историческата истина и става волно или неволно жертва на ненаучни и великосръбски, антибългарски теории за етническата принадлежност на македонските българи. Наукообразните съждения на автора са толкова повече вредни, тъй като те се лансират в една статия публикувана в сръбско историческо списание. Раэбира се, те не характеризират българската историческа наука по тази твърде важна в научно и политическо отношение проблематика, но те илюстрират едно драстично непознаване на българската история и документация, една претенциозна некомпетентност по темата от страна на българския автор В. Тодоров."

 Целия материал четете по-долу: