130 години от рождението на Жорж Нурижан (Джорджо Нуриджани) (23 септември 1892, Ливорно, Италия – 7 май 1981, Рим) – италиански филолог, литературен критик, публицист и писател от арменски произход, автор на книги, популяризиращи българската история и култура сред италианското общество.
Завършва гимназия в Стара
Загора (1911), където се
установява семейството му и
баща му е лекар.
Завръща се в Италия и
завършва право в Римския
университет. По време на
Балканските войни написва
статията „Македония и
българите“ в римското сп.
„Хуманитас“.
В нея се разкрива българският
произход на населението в
областта и справедливите
искания на България.
През
1919 г. е секретар по печата
при италианското посолство в
София. Съветник е на папския
нунций Анджело Ронкали
(бъдещият папа Йоан XXIII).
Става учредител и
председател на Дружеството
на чуждестранните
журналисти в България (1920).
Развива огромна
обществено-публицистична
дейност, намерила израз в
над 3000 статии и студии.
Изявява се в столичните
вестници и праща свои
кореспонденции в повече от 30
италиански вестници и
списания, като: „Кориере де
ла Сера“, „Идея Национале“,
„Трибуна“ и др.
По покана на Изпълнителния
комитет на македонските
братства през 1921 г. участва в
провеждането на анкета в
пограничните райони на
България за документиране на
сръбски изстъпления.
Резултатите публикува през
април с.г. в италианския в.
„Идеа Национале“.
Запознава
се с водачите на
организациите на бежанците
от Македония, Тракия,
Добруджа и Западнитепокрайнини. Има срещи с
Иван Михайлов. Заминава за
Италия и издава книгата си
„Македонска трагедия,
гледана от Рим“ (1933).
В нея публикува мненията на
повече от 40 италиански
държавници, политици,
общественици и културни
дейци за събитията в
Македония. Тя става начало на
серия от над 50 книги („Италия
и България“, „Българо-италиански речник“, „Зад
кулисите на политиката“ (1943)
и др.), посветени на България.
В тях многократно изтъква
българския характер на
македонските славяни. От
1935 г. е директор на в.
„Светоглас“ – орган на
Дружеството на
чуждестранните публицисти и
писатели в България.
Политическите промени на 9
септември 1944 г. го заварват в
България. На 10 ноември с.г. в
София е съучредител на
организацията Общество за култура и
изкуство, която подпомага
усилията за извеждане на
България от международната
изолация.
През 1947 г. Ж. Нурижан е
принуден да напусне България
и продължава своята
творческа дейност в Рим. В
Италия е номиниран за
Нобелова награда за
литература.
През 1966 г. променя коренно
своите становища, които в
продължение на 40 години
отстоява по отношение на
Македонския въпрос.
Възприема македонизма за
свое верую и стига до
самоизобличения в
последващите си публикации.
Поради пречки от политически
характер, до смъртта си не
успява да посети отново
своето второ отечество –
България.
0 коментара:
Публикуване на коментар