Светла диря. Атанас Георгиев Кременлиев (1934 – 2021)

сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Костадин Л. Динчев. Светла диря. Атанас Георгиев Кременлиев (1934 – 2021)...173-176

"...Той е „Тацето“ сред родата, съселяните, близки приятели и познати, назован искрено и от сърце. Той е любимият татко, дядо, съпруг и бате. Старателен ученик, не само в основното, но и в средното училище, като знаменосец и младежки деятел в педагогическото училище в Благоевград, а по-късно – и като отличен студент в историческо-философския факултет, където завършва педагогика с психология и втора специалност история. Това се оказа полезно не само в учителстването, но и в следващото поприще – в специалните служби, където овладява и чужди езици. 

В школата на МВР завършва с пълно отличие курса по немски език и го усъвършенства в процеса на дългогодишната му работа във Виена (Австрия) и по-късно в Бон (Германия). Владее и руски език, който ползва, работейки в Москва. С благородния си характер завързва трайни приятелства и познанства, с което популяризира Родината и работи за нейната сигурност и просперитет. До него застава съпругата Величка, с която отглеждат две прекрасни деца, радват се на внуците, но изживяват и трудностите в рисковата професия. 

Настават „промените“, започва оклеветяването на истинските защитници на родината от дребни клеветници и подмазвачи на властимащите. Следва пенсиониране през 1991 г., но несправедливо нанесените травми остават. Атанас е свикнал да се труди и да не бездейства. Привличат го в Македонския научен институт, защото е показал дарбата си на краевед. Той е инициаторът и главен организатор на земляческите срещи в София, на родовата среща на Кременлиевия род в Сандански, търси спонсори и сам участва в реставрирането на църквата в с. Кашина (до него са Методи Кременлиев и Лъчезар Динчев), подпомага и насърчава краеведското изследване на Георги Младенов и др. съселяни. 

Ще вметна, че лично бях подпомогнат от него при първия ми научноизследователски опит за „духовната култура и фолклор на с. Кашина“. Впоследствие му се отблагодарих, като поех редактирането на неговите трудове „Мелник – обагрена с вино легенда“ и „Таско войвода“. Изданията на немски език за Македония са преведени от него и публикувани в ежемесечното издание на Македонския научен институт, включително и материалите от архивите за Македония във Виена. За неговата отзивчивост и безкористност може да се говори много..."

Целия материал четете по-късно...