Британски издания за населението в Македония през 1903 г.

сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Петър Кърджилов. Светлопис за Илинден (4). Фотографии, заснети по време на Илинденското въстание (1903 г.) и използвани за илюстрирането на книги, публикувани във Великобритания през 1906 – 1913 г. ................93

"...Нещо повече – никъде в цялата книга Джон Фрейзър не употребява етнонима „македонец“! За него „македонец“ означава човек, роден и живеещ в Македония, която пък е населена от различни народности. 

Една от тези народности е българската. Според шотландеца областта е обитавана от десетки хиляди „български македонци“ („Bulgarian Macedonians“)[45] (само в град Битоля, чието население е 60 000, българите са 10 000, а гърците – 14 000), в нея има „български села“ („Bulgarian villages“)[46], из нея шетат „български комити“ („Bulgarian komitajis“)…[47] 

Разбира се, авторът на „Картини от Балканите“ си дава сметка за същината на „бъркотията“, породена от мултиетническия характер на населението в Македония, а и дори се опитва да обясни някои от нейните проявления.

„Твърде грубо разделям християните в Македония на гърци и българи – признава той. – Правейки това, аз рискувам да бъда подложен на остра и, не отричам, основателна критика. Защото няма нищо по-трудно от това да се каже, че дадено македонско село е българско илиъцко. Има българи, които говорят гръцки, но има и гърци, които говорят български. Има българи, които говорят български, но принадлежат към гръцката православна църква и поради това се смятат за гърци по националност, а има и гърци, които говорят гръцки, но принадлежат към екзархийската църква и по този начин са българи по националност. Дори при това объркване би могло след време да се каже: „Това село е гръцко, а това – българско“. 

Но хора, които тази седмица са се наричали гърци, през следващата седмица може да се кълнат, че са българи. Националността в Македония е въпрос на страх, политика и религия..."

Целия материал четете по-късно...