"НИ ПЕДЯ ЗЕМЯ!"
И рече безумец: несть Бог!*
Славянство? - глупост, братство? - празна дума.
Достойнство! - вятър, чест? - безсмислен звук!
Свещена клетва? - за хитреца глума,
измама за простака тук.
О, Сърбио,
така ли оправдаваш
небратските си замисли към нас?
С таквиз ли думи дръзки заглушаваш
на съвестта неумолимий глас?
Така ли ти свети права убаряш,
и връзките с честта като скъса
на знамето си тоз позор писа?
Ний чуваме те гневно да повтаряш:
"От Македония ни педя вам!"
Но таз земя е наша, наша, наша!
Светата българска реч я оглаша,
земя е скъпа нам!
Тя жив е къс от нашто живо тело,
през вековете с нас страда, диша,
и с тръне увенчаното и чело,
тронува, грее в нашата душа.
За нея бяха жертвите безкрайни,
за нея мряхме при Люлебургас,
за нея, след триумфите си сяйни,
не лаври - траур носим в тоя час!
На наший зов за правда, мир,
свирепо
крещиш: "Ни педя!" - брат не, злобен враг
-
И в умопомраченье слепо
С Миладиновия меч ни плашиш пак.
О, пак ли сеч?
О, пак ли по полята
славянски братски кърви ще текат?
Историо, не давай си листата,
не вписвай в тях на тия дни срамът!
Май 1913 г.
*
И рече безумец: Няма Бог!
0 коментара:
Публикуване на коментар