Албанските искания за конституционни промени в Скопие

Промените в Конституцията на Република Северна Македония и албанските искания 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 11

Предстоящите изменения в Конституцията на Република Северна Македония дават възможност на публичните представители на различни етнически общности да поставят за официално разглеждане въпроси, отнасящи се до техни колективни права. След като стана ясно, че Конституцията на Република Северна Македония трябва да бъде изменена чрез включването на частта от българския народ, за да получат местните българи всички колективни права, предвидени за различните общности в тази страна, въпросът за конституционния статут на албанския език се ползва с подновен обществен и политически интерес. Искането за промяна на формулировката: 

„Друг език, който говорят най-малко 20% от гражданите, също така е официален език...“, както посочва Допълнение V на конституцията, се подновява периодично в албанските обществени и политически кръгове през последните години. Целта е статутът на албанския език като официален за цялата страна да бъде постановен изрично. Същевременно всички албански партии започнаха да се надпреварват в поставянето на този въпрос и в даването на обещания, че ще изравнят конституционния статут на албанския език с този на официалния език на Република Северна Македония. 

Този дебат навлезе в активната си политическа фаза след декларацията на лидера на македонската опозиция Християн Мицкоски, който изрази готовност да подкрепи премахването на формулировката „20%“, но с условие да са премахне принципът за двойно гласуване. Или иначе казано принципът на Бадинтер (Роберт Бадинтер – френски юрист и политик, който предложи двойно гласуване като мярка за запазване интересите и на малцинствената група), който изисква и съгласието на мнозинството от албанските депутати, за да се приемат, изменят или отменят закони, които засягат албанските интереси. 

Мицкоски предложи и премахване на принципа за „етническото балансиране“, който гарантира квотно представителство по етнически принцип в публичната администрация. Тези предложения на Мицкоски предизвикаха реакцията на албанските политически субекти, което доведе до ново активизиране на дебатите в страната. 

Партията „Съюзът за албанците“, която е в опозиция на правителството, в отговор на предложението на Мицкоски за премахване на принципа на Бадинтер, издигна идеята за създаването на двукамарен парламент. От тази партия дори я конкретизираха , като предложиха горната камара да се състои от 24 депутати – по четири от шестте избирателни района. 

Всяко решение и всяко гласуване на закони в първата камара, автоматично ще се подлага на контролно гласуване във втората камара, при което, ако законът се отхвърли, той ще се връща за прегласуване. Тези и други идеи вече предизвикаха националистически изказвания и сред албанската, и сред македонската общественост, като напрежението в обществото ще се повишава периодично с всяко ново предложение. Албанските партии ще се стремят да се представят като колкото се може по-патриотични и ще се състезават да предлагат начини за изравняване на конституционния статут на албанците с този на македонците като общности. 

Все пак, основната цел на албанските партии ще бъде изричното включване на албанския език със статут на официален в Конституцията на Република Северна Македония. Албанските политици много трудно ще правят компромиси по този въпрос, защото сред албанското обществено мнение в Република Северна Македония доминират очакванията, че конституционното равенство на албанския език трябва да бъде постигнато задължително и всяко отстъпление в тази връзка ще се схваща като предателство на албанските интереси, което би увредило сериозно имиджа на албанските политици сред собствения им електорат. 

Те осъзнават и факта, че македонските политици и обществено мнение ще са против подобряването на статута на албанския език, но съпротивата срещу такова конституционно изменение ще бъде по-слаба отколкото срещу включването на частта от българския народ в Северна Македония в конституцията. 

Председателят на Демократическата партия на албанците Мендух Тачи в едно пространно интервю за ТВ „Клан дебат“ на 7 ноември, заяви открито: „За македонците по-проблематично е включването на българите в конституцията, отколкото 20-те процента (т.е. за изравняването на статута на албанския език с този на официалния за Република Северна Македония – б.а.)“. 

Освен това Мендух Тачи обяви, че: „Темата за 20-те процента я отвори г-н (Али) Ахмети с една коректност на обяснението в разговор, който имахме двамата, с поясненията, че вече са изпълнени всички условия, че тази недостойна за албанския народ формулировка и за албанския език да се премахне, че този компромис е приет в Охридското споразумение, за да се приключи по-бързо конфликтът“ (https://www.youtube.com/watch?v=kE3rC0MvnLk).

Тези думи на Мендух Тачи показват, че албанските политици ще се възползват от антибългарската същност на македонистката идеология, за да прокарват своите интереси, но и ще водят конкурентна борба помежду си, сключвайки ситуационни съюзи. През следващите месеци в публичното пространство на Република Северна Македония ще се предлагат различни идеи и проекти за изменение на конституцията, като ще се разпространяват и откровени провокации, за да се проверяват настроенията сред различните етнически групи относно готовността за приемане на вида и степента на конституционните изменения. 

Доминиращото мнение сред албанските политици и общественици е, че конституционните права на албанците и на определящите се за македонци трябва да бъдат изравнени, докато за останалите общности е подходящо да се запазят настоящите формулировки относно колективните им права. 

Д-р Антон Панчев