На 19 ноември 2022 г. във Варна се проведе Кръгла маса под надслов „Гоце Делчев в българския национален пантеон”. Научното събитие, осъществено в Арт салона на Радио Варна, бе поредното, с което тази година страната отбеляза 150-годишнината от рождението на бележития български революционер.
Македонският научен институт беше основен съорганизатор на проявата, инициирана от Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев” – гр. Варна. Участници от страна на МНИ бяха доц. д-р Наум Кайчев, проф. дн Светлозар Елдъров, проф. д-р Михаил Неделчев, доц. д-р Милен Михов, доц. д-р Георги Н. Георгиев и доц. д-р Слави Славов – модератор на форума.
Кръглата маса бе открита с кратко приветствено слово от председателя на МКПД „Гоце Делчев“ – Варна Антон Апостолов, в което той очерта инициативите на дружеството в посока организиране на поредица от подобни научни форуми. Работната част протече в две последователни заседания, от които първото – посветено на живота и делото на Георги (Гоце) Делчев(1872–1903), а второто – главно на проекциите на неговия образ в съвремието. Участниците в научния форум се спряха на различни аспекти от жизнения и революционния път на Гоце Делчев.
Разгледани бяха: неговият образ – такъв, какъвто е останал в описанията на съвременниците; идеологията и тактическа му визия за българската национална революция в Македония и Одринско; близките му отношения с поета Пейо Яворов; множеството сходни типологични характеристики с Васил Левски; неразривната му връзка не само със свободна България като цяло, но и конкретно с българските просветни, военни и държавнополитически институции; превратното тълкуване на неговия образ в северномакедонската историография.
В тази връзка бяха подчертани големите трудности, които от българска страна Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси среща в работата със северномакедонските си колеги – именно по отношение на намирането на обща, съответстваща на историческите извори позиция по въпроса за личността и делото на Гоце Делчев.
Докладите на участниците в Кръглата маса предизвикаха подчертан интерес – не на последно място и поради факта, че сред присъстващите имаше много потомци на български бежанци от всички части на историко-географската област Македония.
Основната част бе последвана от продължителна дискусия, а на финала – и от непринудени неформални разговори. Във фокуса на обсъжданите проблеми отново бяха актуалните отношения между Република България и Република Северна Македония, но не липсваха и въпроси относно тактиката на ВМОРО/ВМРО, поведението ѝ спрямо другите (небългарските) народности в Македония, отношенията вътре в самата Организация и др.
Доц. д-р Слави Славов
0 коментара:
Публикуване на коментар