Македония в българския национален календар през 2022 г.

сп. "Македонски преглед", 2021, кн. 4. Д-р Георги Тренчев. Македония в българския национален календар през 2022 г...177-202

През 2022 г. ще бъдат отбелязани редица важни годишнини от историята на България и по-конкретно от борбите на македонските българи за национално освобождение и обединение с Родината-Майка. 

Съобразно възприетата и утвърдена форма на календарно представяне прегледът включва събития, оставили трайни следи в националната ни история, както и кръгли годишнини от рождението на едни от най-значимите дейци на българското освободително движение в Македония. Първата поредица от статии започва и завършва със събития, поставили началото и края на Българското възраждане. 

Това са появата през 1762 г. на първата българска история на Паисий Хилендарски – „История Славянобългарска“, и Балканската война от 1912 г. 

И ако с появата на Историята приемаме, че започва най-българското време, периодът на Българското възраждане, на борбите за независима българска църква и борбата за национално освобождение, и тези процеси продължават в останалите под робство до 1912 г. български земи, то с Балканската война се слага край на турското господство на Балканите и са предприети стъпки към обединение на разпокъсаните български земи. 

Разкрити са и други значими събития, както от културно естество – появата през 1792 г. на буквара на Марко Теодорович, така и събития от борбите за национално освобождение – Горноджумайското въстание от 1902 г. и създаването на Македоно-одринското опълчение през 1912 г. 

Втората поредица статии е посветена на годишнини от рождението на деветнадесет дейци, както на Българското възраждане – Паисий Хилендарски, така и на българското културно-просветно и революционно движение в Македония – проф. Иван Георгов, проф. Йордан Иванов, Марко Лерински, Гоце Делчев, Аргир Манасиев, Борис Дрангов, Христо Матов, Яне Сандански, Борис Сарафов, мичман Тодор Саев, Петър Чаулев, Ичко Бойчев, Арсени Йовков, Георги Скрижовски, Павел Шатев, Пандо Кляшев, Петър Юруков и Мара Бунева. 

По-голяма част от дейците са представители на участниците във въоръжената съпротива в борбата срещу турците. Общото при всички тях е желанието им за освобождение на българското население, но с течение на годините се проявяват редица различия в идеологията и начините за постигане на тази цел. Една част от дейците са представители на научната мисъл, които отстояват правотата на тази борба с научни средства и са дейни участници в работата на Македонския научен институт.

Целия материал четете по-късно