(Написано при известието за освобождаването на Охрид)
Какво ме тласка днес и кой ме глас зове
към твоя лъскав шир и китни брегове,
о, езеро прекрасно?
Не знам - но в тоя час
величествен ламтя
със вихрени крила към теб да полетя,
към твоя чуден свят, пленил духа ми властно;
ламтя да потопя душа и смаян взор
на твойто огледало в светлия простор,
о, езеро омайно,
на сините вълни
да гледам хубостта,
на техний плясък тих
да слушам песента,
стенанието тайно;
И там, при Охрид стар,
праха да видя свят,
въз който е стоял
изчезналий палат
на бурний Самуила,
да сетя, може би великия му дух
витающ там;
да чуя в ромона ти глух
легендите свети на старината мила;
да тъна във море от спомени,
мечти
пред твоя чуден шир с неземни красоти,
кой свода отражава,
и гост очарован,
въз славния ти бряг,
да гледам възхитен
народния ни стяг
как вятър го развява!
Ноември,1915
0 коментара:
Публикуване на коментар