95 години от Скопския студентски процес 1927 г.

95 години от Скопския студентски процес 1927 г. – един от най-големите политически процеси, организиран от сръбските власти във Вардарска Македония между двете световни войни. Подсъдими са 20 младежи, дейци на ММТРО, арестувани през май–юни 1927 г. след провал в организацията. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 12

След шестмесечно следствие, съпроводено с нечовешки инквизиции, те са обвинени, че са създали младежката организация като секция на ВМРО и че са работили за освобождението на Вардарска Македония и за нейната автономия. Подсъдимите студенти са подведени под съдебна отговорност по един от най-репресивните закони в СХС кралство – Закона за обществената безопасност, който предвижда смъртно наказание за подобни обвинения. Съдебният процес се провежда на 5–8 декември 1927 г. Намерението на студентите да заявят открито пред съда българската си националност и да обвинят сръбската асимилаторска политика в Македония изплашва властите. 

Те вземат извънредни мерки и обявяват военно положение. Чрез силен натиск върху подсъдимите и техните близки успяват да разколебаят част от младежите и всички решават да отричат членството си в ММТРО. За да намали политическия ефект от процеса, съдът не издава смъртни присъди. Девет от подсъдимите студенти са осъдени на различен срок строг тъмничен затвор. Димитър Гюзелев и Иван Шопов са осъдени на 20 години затвор, Димитър Нацев – 15 години; Димитър Чкатров – 10, Харалампи Хукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Стерю Боздов и Борис Светиев – на 5 години. 

Останалите са признати за невинни. Скопският студентски процес предизвиква силен отзвук сред обществеността в България и Европа. Редица български обществени и професионални организации като Съюзът на българските журналисти, Съюзът на българските юристи, Българският народен студентски съюз, Синодът на БПЦ и всички македонски легални и нелегални националноосвободителни организации изпращат апели и изложения до различни правителства по света, до Обществото на народите, до организации за защита правата на човека и др. Същевременно в европейския печат са публикувани стотици статии в защита на подсъдимите студенти. 

Така въпреки стремежа на сръбските власти да омаловажат процеса, той се превръща в ярка демонстрация на младата българска интелигенция от Македония срещу сръбската асимилаторска и денационализаторска политика. Осъзнавайки морално-политическото си поражение сърбите никога вече не организират съдебни процеси, а засилват полицейския терор, жертва на който стават десетки младежи. Въпреки, че претърпява сериозен удар по време на процеса, ММТРО не прекратява своята дейност.