Антония Велева: Превръщаме се в мост на диалог и приятелство

За новия дом на Културно-информационния център на България в Скопие, за ролята му за взаимното опознаване на творците от двете държави, за постиженията до днес, но и за идеите и намеренията за следващите години с директора на БКИЦ Антония Велева разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 12

Антония Велева е завършила във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ специалностите „Международни отношения“ и „Европеистика“. Защитава с оценка „Отличен“ магистърска степен на тема „Ислямски фундаментализъм. Съвременни ислямски партии“. От 2002 г. работи в Министерство на външните работи като кариерен дипломат в дирекциите „Близък изток и Африка“ и „Югоизточна Европа“. Има мандати в Кипър, Сърбия и Република Северна Македония. От май 2021 г. е назначена за директор на Културно-информационния център на Република България в Република Северна Македония. 

 – Г-жо Велева, честит нов дом на ръководения от Вас Културно-информационен център на България в Република Северна Македония. Какво е чувството да сте новодомец след като известно време домувахте на друго място? 

– Най-напред бих желала да благодаря на Вас за интереса да поразговаряме, а също така и да благодаря на целия Македонски научен институт за вниманието, подкрепата и присъствието ви по време на официалното откриване на новата сграда на Културно-информационния център на България в Скопие. Също така от името на целия ни състав да отправя благодарност и за високото отличие, което бе изненада за всички нас и стимул да продължим да работим все по упорито, а за иконата на св. Климент Охридски, която МНИ ни подари, Ви уверявам, че ни оставихте безмълвни. Тя вече има своето достойно място в нашата библиотека. 

Наистина бе голямо предизвикателство преместването на сградата. Центърът съществува на територията на РСМ от 2006 г. и оттогава до момента библиотечния ни фонд наброява близо десет хиляди книги. Представете си само логистиката, която беше необходима за пренасянето и повторната подредба на всички тези книги, информационни материали и целия инвентар, с който разполагаме. Затова още в началото на нашия разговор бих желала да отправя благодарност до екипа, с който работя, защото без тяхната упорита работа през последните месеци, новият център нямаше да изглежда така и въобще цялата работа по подготовката, организацията и реализацията на дейностите и събитията, заложени в културния ни календар, не би била възможна. 

Действително още с пристигането ми отново тук в Скопие, преди година и половина, а и преди това, сме водили разговори за необходимостта Културно-информационният център на България в Скопие да заеме своето подходящо място възможно на най-централна локация, с възможно най-голяма видимост и достъпност за всички, които желаят да ни посетят. Затова сме толкова щастливи с новото местонахождение на Центъра. Трябва да споделя, че още с преместването и с изложбите, които вече поставяме в нашата галерия, посетителите ни са се увеличили многократно. Това е много радващо, защото много бързо постигнахме една от нашите цели с преместването, а именно – видимостта. Централната фасада на Центъра и на галерията е прозрачна и това допълнително привлича посетители, които имат интерес към изобразителното изкуство, скулптурата и въобще към изкуството и културата. 

Прави впечатление, че все повече туристи, които посещават Скопие, са наши гости и наша следваща цел, която изглежда ще се реализира от само себе си, е да привличаме все по-разнообразна публика. Разбира се, за това ние работим целенасочено, като едновременно с представяне на българската култура се стремим да организираме съвместни прояви с участие на представители на културните среди от РСМ, а за следващата година сме си поставили за цел да поканим творци от държавите от Западни Балкани, с които да реализираме няколко общи културни проекта. 

 – На откриването доста хора Ви пожелаха да превърнете Центъра в истинско място за демонстрация на значимите достижения на българската култура. Как мислите, познават ли се достатъчно добре творците от двете държави – Република България и Република Северна Македония? Пречи ли им нещо? Има ли някаква специфика в работата Ви, която се определя от това, че културите ни са близки? 

 – Истината е, че хората на изкуството се познават, но не в достатъчна степен. Затова и нашата работа е насочена към създаване на условия за реализация на съвместни проекти, които ще допринесат за по-близки и интензивни контакти, както между представителите на културните среди, така и до публиката. Радостна съм, че тази година с подкрепата на нашето Министерство на културата имахме възможност да домакинстваме редица участия на български театри, музиканти, автори, художници и др., като в резултат се наблюдава изграждане на сътрудничество и контакти, за които говоря. Само едно участие тук или в България и веднага биват отправяни покани за следващи такива или за съвместни проекти, които да се реализират. 

Важно е, че Културно-информационният център заема своето заслужено място на катализатор, на източник на доверие и партньорство между различните културни организации и средища между двете държави. Ние, като представители на Министерство на културата и на цялата ни държава, що се отнася до въпросите на изкуството и културата, приемаме много сериозно и отговорно нашето място в процеса на разпространение и запознаване с богатата култура на България, която е на световно ниво. Тук, на територията на Република Северна Македония, за голямо съжаление, широката публика не познава дори едни от най-изявените ни представители на културата ни. За съжаление, ще кажа още веднъж, защото същото се отнася за България и представителите на изкуството и културата от РСМ. 

Именно затова нашата роля на Културно-информационните центрове на България в Скопие на Република Северна Македония в София са от изключителна важност за разпространението на културата, създаването на здрави и трайни връзки между представителите на културните среди и запознаване на местната публика, като ѝ се представят разнообразни, интересни и важни културни продукти. 

– Какви са направленията, на които ще акцентирате оттук нататък в дейността на КИЦ-а? Виждам напоследък, че освен камерни изяви не се притеснявате и за по-мащабни прояви, някои от които дори печелят награди? Имам предвид гостуването на Пловдивския театър, една силна и атрактивна трупа. 

– Не само че не се притеснявам, ами имам амбиция да поставяме все по-мащабни спектакли, защото именно те привличат най-много публика и чрез тях имаме възможност да покажем не само достиженията на българските творци от различни сфери и жанрове на територията на РСМ, но и да покажем наличието на добро партньорство с колегите от РСМ. Затова е необходима подкрепата на Министерство на културата и не само, защото не е тайна за никой, че високобюджетните събития са и тези, които привличат най-много публика с най-голяма реклама и които имат за цел да преминат пределите на една или две държави. 

Действително, такъв пример е участието на театралната постановка „Одисей“ на Пловдивския драматичен театър под режисурата на Дияна Добрева в рамките на един от най-реномираните фестивали за антична драма не само на територията на Западни Балкани. Той получи отлични отзиви и награда за най-добра режисура и Гран при, която имах честта аз да получа от името на ръководството на театъра. Тук трябва да отбележа, че не само в България и Република Северна Македония, а и на европейско ниво през последните няколко години се наблюдава ренесанс на театралната антична драма. 

Може би именно и затова, а и поради изключително високото качество на българския театър, едни от основните театрални фестивали заявяват открит интерес за участие на български трупи през следващата година с такива постановки. Също така като много успешен пример мога да посоча участието на драматичен театър Ловеч с пиесата „Службогонци“ под режисурата на Николай Урумов, в рамките на фестивала Дни на комедията гр. Куманово. 

За тяхното участие бяха придружени от кмета на гр. Ловеч г-жа Корнелия Маринова. Не мога да пропусна и гостуването на Варненската опера и балет в съвместната продукция с Национална опера и балет на РСМ с балетните представления „Шехерезада“ и „Валпургиева нощ“. Ето само няколко от проявите ни през последните два месеца, а от тях произлязоха планове и вече са в процес на реализация три нови съвместни проекта, в които Културно-информационният център ще бъде партньор. Няма да ви лъжа, ние сме много малък екип, а големите проекти изискват адекватен административен капацитет и умората в екипа ни понякога е голяма. Ние отговаряме за всичко – от логистика от всички аспекти, реклама, до самото представление или изложба и представянето му пред публика, връзки с медии и пр. 

Но резултатите, които постигаме, фактът, че виждаме, че усилията ни не са напразни и че действително се превръщаме в мост на партньорство и приятелство, ни дава стимул и целеустременост да продължаваме, а и да имаме все по-големи планове, цели и мечти. 

– Моето впечатление през последните години бе, че някак си изоставихме практиката български творци и състави да участват в местните фестивали, като Охридско лято например. Какви са идеите Ви в тази насока? 

– Както споменах, тази година имахме редица участия на български творци в местни фестивали, повечето от които от международен характер. За литература, театър, музикални фестивали също. За съжаление, нямахме участие в Охридско лято. Не бих желала да се спирам на причините, поради които през настоящата година България не бе селектирана за участие в този фестивал, а само да изразя искрената си надежда през следващата, а и всички други години занапред да имаме представители в един от най-реномираните фестивали в Европа. Въз основа на ревизираната и подписана спогодба за Сътрудничество в областта на културата между нашите две държави за периода 2022–2025 г., се поставя акцент в участието на творци от двете държави във фестивали, които се провеждат на територията на Република Северна Македония и респективно в България. Уверявам ви, че от страна на културните среди има интерес за участия и то голяма заинтересованост да се представят и да си сътрудничат. Има изразена добра воля от институциите и от двете държави да се засили сътрудничеството в тази насока, така че се надявам през следващата година да имаме по-застъпено участие във фестивалните програми и в двете държави. 

 – За един КИЦ като българския в Скопие е много важно да има добро сътрудничество и да работи активно с местните творци. Отразява ли се политическата ситуация в отношенията между двете ни държави върху готовността на дейците на културата от Северна Македония да си сътрудничат със своите колеги от България? 

 – Чудя се, как да ви отговоря, защото това не е въпрос, който има еднозначен отговор. От друга страна се опитвам да бъда обективна не само пред вас и читателите, но и пред себе си. Няма как политическата конюнктура в момента да не се отразява на всички сфери на сътрудничество между нашите две държави. За огромно съжаление – спортът, образованието, туризмът и културата не са изключение, независимо от целенасочените усилия, които полага българската държава те да бъдат извадени от негативната политическа конотация. Искрено се надявам след няколко години да ми зададете отново този въпрос и отговорът да дойде от само себе си. 

А той да бъде, че културата е постигнала своите цели за сближаване на хората от двете страни на границата, че няма напрежение, че контактите и сътрудничеството в областта на културата, и не само, се надграждат в интерес и на двете държави, без условности и предразсъдъци. Защото трябва да бъде ясно заявявано, че културата е онзи мост, който сближава хората, създава предпоставки за диалог, а има ли диалог, има ли чуваемост, неразбирането и различията намаляват и постепенно изчезват от само себе си. 

Затова и нашата работа тук, в Скопие е много важна. Чрез провеждането на добронамерена, открита и динамична културна политика да създадем предпоставки за опознаване и сближаване, от една страна, на представителите на изкуствата и културни среди, от друга, на хората от България и Република Северна Македония. Радвам се, че се наблюдава активизиране на сътрудничеството и желание за осъществяване на съвместни проекти в областта на културата между нашите две държави все повече, и че голяма част от хората на изкуството са онези, които не са натоварени с предразсъдъци и стари догми, а гледат на света глобално, с мисъл за това, което ще оставим след себе си за идните поколения и се стремят към все по-голямо качество. 

Това неминуемо води и до създаването и затвърждаването на по-близки контакти и приятелства, основаващи се на професионализъм и съвместни идеи. 

– Вие сте човек с богат опит в дипломацията и сте първият директор на КИЦ-а в Скопие, който не идва от тясната сфера на културата. Как мислите, в конкретната ситуация това ще Ви помага повече или ще Ви ограничава в някакъв смисъл? 

– Хората, които ме познават, знаят колко съм самокритична в работата си и това са въпросите, които продължават да ме преследват независимо от постигнатия напредък в дейността на Културно-информационния център. Мисля, че работата ми през изминалите двайсет години като кариерен дипломат ме е изградила като професионалист, а и като личност. Натрупаният опит от предишния ми мандат в Посолството в Скопие безспорно е от голяма полза, предвид изградените контакти, познаване спецификата на взаимоотношенията между нашите две държави и пр. 

 От друга страна, през дългосрочните ми задгранични командировки в други държави съм отговаряла за въпросите на културата и образованието, така че новите ми задължения, вменени ми като директор на БКИЦ, не са съвсем нови за мен. Разчитам изключително много на колегите от Министерство на културата и представителите на културните среди от България за идеи и предложения, за които съм отворена и ценя много. Несъмнено, има още много да уча за културния мениджмънт, за независима сцена, която е на много високо ниво в България, за алтернативните културни продукти и неправителствения сектор в областта на културата. Радвам се, че до момента съм срещала само позитивно отношение и желание за сътрудничество и добронамереност. 

Не се притеснявам да задавам въпроси, да се интересувам от нещата, които в една или друга степен са непознати за мен, приемам ги като предизвикателство и предизвикват интерес и допълнителен стимул за разширяване дейността на Културно-информационния център в Скопие. 

 – Г-жо Велева, как мислите, след шестнадесет години съществуване на територията на Северна Македония на българския КИЦ припознават ли го местните хора и творци като място за обогатяване на своите познания за родната ни култура? Докъде стига тяхното любопитство и има ли го изобщо? 

– Както и по-рано споменах, с преместването ни на централно място, с видимостта и представянето по възможно най-открит начин това, с което се занимаваме, нараства и броят на желаещите местни и български творци да излагат свои творби в галерията ни и в откритото галерийно пространство, с което разполагаме, а също така и възможността да реализираме проекти, които да бъдат изнесени и в други градове на РСМ. Местоположението и стремежът ни за максимална публичност на събитията, които организираме, безспорно спомагат са провеждането на активна културна дипломация и политика на отворени врата, която е и наша основна цел. 

– Знам добре, че без подкрепа на ресорните министерства в София няма как Центърът да върши тази обемна и богата дейност. Как стоят при Вас нещата сега – чувствате ли здравия гръб на родните институции или не Ви помагат достатъчно? Но като гледам колко добре изглежда новия ви дом, май предусещам отговора. 

– Преместването на Културно-информационния център на България в Скопие, превеждането му в настоящото му състояние, с две отделни галерийни пространства, отделна библиотека, читалня, конферентна зала, насищането на динамичен културен календар, възможността да сме най-активния културен институт към момента на територията на РСМ, с повече от 10 събития месечно, възможността да домакинстваме български творци, да организираме или да бъдем партньори с местни институции на по-мащабни културни събития и въобще да провеждаме адекватна културна дипломация, не би била възможна без подкрепата на българската държава, в частност на Министерството на културата. В тази връзка и предвид публично видимите постигнати резултати и приоритета, който отдава България по отношение на РСМ, изразяваме силна надежда, че и през следващите години ще имаме все по-силна подкрепа от страна на институциите от България. 

– Понеже сме в навечерието на светлите християнски празници и Нова година, с какво изпращате 2022 г. и с какво ще посрещнете следващата 2023 г. 

– Искаме или не, всеки от нас затваря един цикъл с всяка изминала година. За мен 2022 г., премина като миг, изпълнена с много работа, много предизвикателства, но и много научени уроци. Мисля, че тази година бе за всички ни преизпълнена с емоции – с надежди за отминаваща пандемия, която на всеки отне по някой – член на семейството, близък, роднина, приятел или колега, с войната в Украйна, която ни показа, колко крехък е мирът, който нашето поколение приемаше едва до вчера за даденост. 

 Тъй като има още няколко дни до края на годината, надявам се да я изпратя с благодарност за това, че със семейството ми сме заедно, че черпя сила и мотивация от най-близките си и те имат неизчерпаемо разбиране към работата ми и времето, което ѝ отделям, за приятелите, които са част от фамилията ми, за новите приятелства, за екипа, с който работя всекидневно. 

А предстоящата посрещам с много нови мечти и надежда за една здрава, по-добра и мирна година за всички ни. Затова бих искала да отправя пожелания до Вас и читателите Ви – 2023 г. да донесе най-вече здраве и сбъдване и на най-смелите ни цели и мечти.