Анализ: Срещата на върха ЕС – Западни Балкани

Провелата се на 6 декември в Тирана, среща на върха ЕС – Западни Балкани, може да бъде коментирана от различни гледни точки, но двустранните срещи на тази проява потвърдиха за пореден път посоките на развитие на гръцко-албанските отношения. Първоначално министър-председателят на Албания Еди Рама отново предизвика скандал с неуместните си медийни изяви. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 12

Само няколко часа преди срещата си с гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис в албанската столица, Еди Рама заяви в интервю, че процесът на членство на страните от Западните Балкани в Европейския съюз не е като училищните изпити, на които може да „мамите“, за да се премине, както „направи Гърция“ (https://www.euractiv.com/section/enlargement/interview/rama-eu-accession-not-an-exam-you-can-cheat-on-more-work-needed/). 

На последвалата среща с Мицотакис Еди Рама побърза да се извини на своя гръцки колега: „Извини ме, че казах някои странни неща за Гърция, как е постигнала някои неща – ще се върнем по времето на Троя – но не е нещо, което е свързано с настоящето...“ (https://gazetadita.al/greqia-mashtroi-per-te-hyre-ne-be-mediat-greke-rama-i-kerkoi-falje-mitsotakis-per-komentet/). 

Тези типични за Еди Рама непремерени публични изказвания не бива да се приемат само за особеност на неговия характер и психика. Този извод може да се направи въз основа на тенденцията Еди Рама да си служи с неподходящ език и да привлича общественото мнение (и възмущение), включително и в Албания, когато не успява да защити важни интереси на своята страна в процеса на европейската интеграция или в определени двустранни отношения. Всички добре помнят неговия груб език срещу България през месец юни тази година, когато г-н Рама се изживяваше като първи защитник на евроинтеграцията на Република Северна Македония. По този начин министър-председателят на Албания донякъде успешно отвлече общественото внимание от собствения си провал в защита на албанските интереси в преговорния процес за присъединяване към ЕС. 

 Еди Рама представи провеждането на Първата междуправителствена конференция с ЕС на 19 юли като огромен успех на неговото управление, но освен забавянето на започването на преговорите, неговият основен провал е в допускането на такава Преговорна рамка, която води до приемането на всички гръцки искания по отношение на Албания. Всички те по пряк или непряк начин бяха включени в преговорния процес, което обвързва еврочленството на Албания с изпълнението на условията на Атина. Особено интересен е въпросът за определянето на границите между двете държави, който става част от Преговорната рамка. 

Трябва да се припомни, че през октомври 2020 г. Албания и Гърция се договориха да разрешат спора си за морската граница в Йонийско море в Международния съд в Хага, но Гърция предприе стъпки, които могат да поставят Албания пред свършен факт. Атина обяви разширяването на своите териториални води с 12 мили, като за отправна точка взема една скала на север от остров Корфу. Гръцките власти съобщиха, че започват проучвания за добив на газ и нефт в шелфа на тази зона, която обаче разсича залива на албанския град Вльора. 

В Преговорната рамка на ЕС за приемането на Албания, в глава „Основни принципи на преговорите“, на страница 11, в точка 5, в член 3, се казва така: „Ангажирането на Албания за разрешаването на всеки граничен спор според принципа на мирното разрешаване на споровете в съответствие с Хартата на ООН и Конвенцията на ООН по морско право, включително, ако е необходима задължителната юрисдикция на Международния съд на справедливостта“. Независимо, че не се споменава името „Гърция“, е повече от ясно, че става дума за споразумението за морето, което тя иска да наложи на Албания на всяка цена. 

Тирана официално няма граничен спор с нито една своя съседка, но в този толкова важен документ на ЕС се появява т.нар. граничен спор, който Албания е имала и който трябвала да разреши като важно условие в преговорите за присъединяване. Този т.нар. граничен спор се оценява от албански експерти по международно право като открита ревандикация на Гърция за държавните граници на Албания. Скандалните нападки на Еди Рама срещу България имаха за цел да отвлекат вниманието от факта, че се отказва да защити териториалните интереси на Албания. Подобна функция трябваше да изиграе и поредният „мини-скандал“ на Рама от 6 декември – медиите да се занимават за пореден път с неговия „непремерен изказ“ вместо общественото мнение да се насочи към поредните гръцки искания, свързани с уреждането на „граничния спор“, но и не само. 

Сериозни притеснения сред албански анализатори и политици предизвика заявеното в края на ноември намерение на гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис да посети общини в южните части на Албания, в които живеят етнически гърци. Планираното посещение на гръцкия министър-председател в Химара, Ливада и Дервичан беше анулирано на 6 декември, като причина за отмяна на визитата, която трябваше да се осъществи с хеликоптер, беше посочено „лошото време”, но въпросите за целите на Гърция спрямо Албания остават. 

Притеснителен в дипломатически и междудържавен план за тези анализатори е фактът, че Мицотакис планираше да осъществи официално посещение в трите „гръцки общини” в Албания в рамките на участието си в международен форум, а не по покана за официално посещение в Албания като част от двустранните отношения. Албанските притеснения са свързани с историческите гръцки претенции за съществуването на т.нар. Северен Епир, който трябва да се присъедини към Гърция или поне да получи автономия в рамките на Албания. В Тирана се опасяват от създаването на някакъв вид „Асоциация на гръцките общини“ в Албания, за които по-късно да се претендира те да получат на автономия. Тези опасения се основават и на вече официални искания от страна на гръцкото Министерство на външните работи за това гръцкото малцинство в Албания да получи „право на самоопределение“ (книгата на Шабан Мурати, “Deti midis Shqipërisë dhe Greqisë”, 2021, с. 81). 

Въпросните притеснения се подхранват и от системните намеси на Гърция във вътрешните работи на Албания по въпросите за „правата на гръцкото малцинство“. Така например Гърция иска гарантиране на запазването на неговата численост след преброяването на населението в Албания (което беше отлагано няколко пъти) и решаването на всички въпроси, свързани с имуществени претенции на местните гърци. Дейността на гръцки екстремисти от т.нар. Северен Епир (южните части на Албания), които предизвикват инциденти с етнически характер, имащи за цел присъединяването на тази зона към Гърция, както и дейността на Албанската православна църква, която се ръководи от етнически гърци, не помагат за успокояване на албанските опасения. 

Всички тези гръцки искания фактически са включени в Преговорната рамка без да се споменава изрично гръцкото малцинство. 

Например в т. 37 от Преговорната рамка между ЕС и Албания се казва: „...както бъдещия прогрес в приемането на оставащото приложимо законодателство, свързано със законовата рамка за защитата на националните малцинства от 2017 г., приемането на закона за преброяването на населението в съответствие с препоръките на Съвета на Европа (т.е. гръцкото искане за запазване на броя на гърците в страната – б.а.), и напредъка в процеса на регистрация на собствеността (т.е. гръцките искания за гробищата на техните войници, за имотите на църквата, за имотите на определящите се като гърци – б.а.)“. 

Освен въпросите за границите и за правата на гръцката общност в Албания, политиката на Република Гърция към Република Албания показва още доста специфични процеси и развития, които заслужават внимание като особен пример за междусъседски отношения: 

 – В Атина все още не са отменили Закона за войната с Албания, приет през 1941 г.! Обещават да го отменят от 1985 г. насам, но този абсурден закон продължава да присъства в отношенията между двете държави, съюзници в НАТО;

 – Освен това в Гърция отхвърлят категорично и най-малкия намек, че трябва да обмислят правото на възвръщане от наследниците на чамите (албанска етнографска група в Епир, прогонена от гръцките националисти през 1944 г.) на собствеността, която им е отнета, както и на други колективни и дори индивидуални права. 

На 23 май гръцкият външен министър заяви в Тирана, че ако Албания „си измисля несъществуващи въпроси... това ще повлияе върху пътя ѝ в Европа“; 

 – В тази връзка от Атина искат и премахване без никакви дискусии на текстове в албанските учебници, които засягат гръцки интереси (има гръцко-албанска комисия по този въпрос, но нейната работа е на принципа „гръцките представители нареждат, албанските изпълняват“ и не се допуска никаква „мултиперспективност“); 

– Между двете страни има и други неразрешени въпроси, свързани с гръцките искания за екстериториалност на гробищата на близо 8000 гръцки войници, погребани на албанска територия от времето на войната с Италия, за които Атина иска специален статут, както и за трудовите и социалните права на албанските имигранти в Гърция. 

 Склонността на министър-председателя на Албания Еди Рама да „замита“ сериозните трудности, пред които е изправена неговата страна в евроинтеграционния процес, както и неспособността му да защитава албанските национални интереси пред гръцкия натиск, ще застрашат и без това ограничените способности на албанската държава да провежда суверенна политика дори на собствената си територия. 

В резултат на тези стратегически провали на албанския министър-председател малко останаха политиците на Балканите, които смятат, че Еди Рама е визионер с лидерски потенциал за целия регион. Един от тях е външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи, който смята, че изстъпленията на Рама били повлияли върху България: „Смятам, че неговата (на Еди Рама – б.а.) позиция спрямо България, наистина помогна за решението на България за Северна Македония“, заяви Буяр Османи в интервю на 6 декември, като допълни, че „не мога да кажа, че е било ключово, че постигнатото споразумение е деблокирало процеса, но натискът, който Рама упражни към България на международната сцена, вкарвайки България в една незавидна позиция, налагайки я публично, помогна за улесняването на отношенията със Северна Македония. 

Така, както не намирам забележка за [поведението на] министър-председателя Рама спрямо Северна Македония като цяло и спрямо албанците в Северна Македония“ (https://www.rtklive.com/sq/news-single.php?ID=625151). 

Подобен подход на Еди Рама и на негови следовници, като Буяр Османи, по отношение на евроинтеграцията на Албания и Република Северна Македония, при който се залага на „публичен натиск“ в международен план с надежда за решаване на различните проблеми в хода на преговорите, със сигурност ще доведе до пълен провал на интеграционния процес за тези две страни. Това заключение произтича от целенасочената политика на Република Гърция, която има ясна стратегия за постигане на всичките си искания спрямо Република Албания, но и спрямо Република Северна Македония, и категорично е обусловила тяхната своевременна реализация с хода на преговорите за членство в ЕС. 

 Д-р Антон Панчев