Правилник на Македонския комитет от 1894 г.

Сп. "Македонски преглед", 1996, кн. 3. Георги Н. Георгиев. Правилник на Македонския комитет от 1894 г....135 - 139  

"Краят на Стамболовия режим и поредното изостряне на Източния въпрос възпламеняват притаения политически заряд на македоно-одринското движение в Княжество България. През късната есен и зимата на 1894-1895 г. страната е залята от масови протести по повод кланетата на арменци в Османската империя. В резолюциите на митингите се настоява за изпълнение на обещаните от чл. 23 на Берлинския договор реформи в Европейска Турция. Протестната вълна катализира процесите на идейна и организационна консолидация на десетките хиляди българи от Македония и Одринско, потърсили убежище и условия за по-достоен живот в свободните предели на Отечеството. 

Публичните събрания се вдъхновяват и направляват от Младата македонска дружина (ММД), възстановена в навечерието на падането на Стефан Стамболов от редактора на в. „Глас македонски" Коста Шахов. Кампанията кулминира с митинга в двора на Арменската църква в София на 11 декември 1894 г. След панихидата в памет на жертвите на геноцида популярният деец Трайко Китанчев призовава открито към разправа с потисниците. Речта произвежда желания от дружината ефект. В спомените си К. Шахов свидетелства: 

„Мнозина и от разни места бързаха да изказват готовност за една физическа борба срещу тирана. А когато единични лица бяха тъй загрижени какво да се направи за повдигане духа между ни и готвене за една сериозна борба, няма съмнение, че Младата Македонска дружина имаше цял план за понататъшни действия, много по-съществени." 

Належаща задача на дружината става създаването на „едно ново общество от няколко сериозни и познати лица, избрани от всички македонци в София, което да се занимава специално с ръководението на политическата ни борба за освобождението на Македония.'". 

По покана на ММД вечерта на 29 декември в нейното читалище се събират около 400 видни представители на македонската емиграция в столицата. Събранието одобрява предложения проект за избор на петчленен Македонски комитет (МК). 

Неговите задължения са да запознава българската и чуждата общественост с турските зверства и да осигури финансово изпращането на депутация до „европеиските дворове". В състава на МК влизат Георги Георгов, Коста Хр. Миличинов, Коста В. Сарафов, Тр. Китанчев и Васил Диамандиев. 

На следващия ден в отсъствието на Тр. Китанчев членовете на комитета приемат правилник, който регламентира целта и начина за постигането й, длъжностите, процедурите при свикване на заседания и вземане на решения, деловодството, изразходването на капитала и образуването на клонове. Правилникът е изработен на базата на споменатия проект, за чието авторство претендира идеологът на ММД К. Шахов. 

Практическото приложение на документа е твърде кратко. Конкретното му предназначение е да осигури нормативно континуитета на освободителното дело под егидата на МК до учредителния конгрес на замислената обща организация на македонските и тракийските българи в Княжеството и другите балкански държави. 

Самият комитет, макар и с едногодишен мандат, очевидно се счита за преходно тяло и не прекрачва граничите на набелязаните мирни инициативи, но включва въпроса за въоръжената борба в дневния ред на конгреса (19-28 март 1895 г.), обнародван наскоро от Цочо Билярски. 

Положителният отговор на този въпрос допълва логично арсенала от средства на Македоно-одринската организация. Досега правилникът не е въведен в научно обръщение. Един печатен екземпляр се съхранява в Централния държавен архив, фонд „Националноосвободителни организации на македонските българи след Берлинския договор 1878 година...".

  Целия материал четете по-долу: