145 години от рождението на акад. Николай Державин

145 години от рождението на акад. Николай Державин (3 декември 1877, Преслав, Таврическа губерния – 27 февруари 1953, Ленинград). Руски учен славист, педагог, общественик. Роден в семейство на учител, израства в българска среда и усвоява отлично нейния език. Завършва със златен медал Симферополската гимназия (1896). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2022, бр. 12

Постъпва в Петербургския историко-филологически институт, но след ІІ курс се прехвърля в Нежинския историко-филологически институт и го завършва (1900). Като студент в ІІІ курс публикува своята първа научна работа „Очерки быта южно-русских болгар“ (1898). Преподава руски език и литература в гимназията в Батуми (1900–1904). Развива голяма педагогическа, обществена и научна дейност. 

 През 1903 г. посещава България и издирва материали за българските заселници в Южна Русия. С командировка от Руската академия на науките посещава Бесарабия и България (1909–1910). При второто си посещение в България установява връзки с редица научни и културни дейци, като: проф. Иван Шишманов, проф. Любомир Милетич, проф. Стефан Младенов, Пенчо Славейков, проф. Васил Златарски, проф. Александър Балан, проф. Михаил Арнаудов и мн. др. През 1912 г. завършва капиталния си труд „Болгарские колонии в России“, обнародван в два тома през 1914 и 1915 г. 

В него ученият се противопоставя на асимилаторската политика на Русия по отношение на българите. Оформя се като един от вещите специалисти по проблемите на българската нация. Особено важно значение има неговият труд за Македонския въпрос „Болгарско-сербские взаимоотношения и Македонский вопрос” (1914), претърпял няколко издания. Основавайки се на историческите факти, Н. Державин отхвърля твърденията на някои сръбски учени за сръбския характер на Македония. 

През 1917 г. е избран за професор в Катедрата по славяноведение на Петербургския университет, а от 1922 г. е назначен за негов ректор Проф. Державин е член на Македонския научен институт и се отнася с внимание към въпросите, свързани с политическото положение в Македония, Тракия и Добруджа. Интерес представлява неговата публикация „Исторические судьбы Добруджи“ (Новый восток, 1930, № 28), част от която е преведена на български в малка самостоятелна книга. 

В рецензия за документалната книга на проф. Йордан Иванов за българските старини из Македония той подчертава, че областта наистина е люлка на Българското възраждане. Избран е за действителен член на Академията на науките на СССР и ръководител на организирания от него Институт по славяноведение (1931). През 1945 г. акад. Державин посещава България за трети път и изнася много доклади и беседи. Българското правителство го удостоява с орден „Св. Александър“, Българската академия на науките го избира за почетен член, а Софийският университет го прави свой почетен доктор на науките. Обявен е и за почетен гражданин на Пловдив и Свищов. 

 По-късно обнародва четиритомна история на България от древността до началото на ХIХ в. (1945–1948). Научното му наследство обхваща повече от 500 труда по история, археология, етнография, палеография, езикознание и педагогика; около 80 от тях са посветени на България и българския народ.