Иван Вазов - Песни за Македония: Българската доброта

Написано след посещението на една болница, дето учуден видях, че един наш ранен войник  гощаваше с шоколад и овощия сьседа си сърбин,  тоже ранен войник. След справка узнах, че нашият войник получил раната си от сьщия в боевета при Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на бьлгарската душа и характер добросьрдечие. 

Добър и великодушен в затишьето, 

в мирът, или вулкан отпушен 

 на битките в шумът; 

ту удар, кой убива, 

ту вихър, кой ехти, 

ту дева срамежлива - народе, туй си ти. 

Ужасен във борбата, 

извън борбата - мил - 

кого не си дивил с гнева си, с добротата? 

Но твоя гняв е вир, 

море е благостта ти, 

небесен дар в душа ти 

и неин Бог, кумир. 

Готов за всепрощенье 

към вчерашний враг твой, 

ти фърляш във забвенье 

обидите безброй. 

Херкул по ръст и сила, 

дете по кротостта, 

съдбата те дарила 

с опасна красота. 

Да, син на Добрината - омраза, 

мъст не знайш, 

тегнее ти враждата 

и въздуха й не трайш. 

Не сдържаш колко-годе 

наклона твоя благ: добряк си ти, 

народе, до слабост си добряк! 

Със таз душа в безпечност 

 пред злото на светът 

- на милост и сърдечност 

 неизчерпаем съд. 

Със таз душа прекрасна, 

с туй златното сърце в усмивка сбрани 

ясна по строго ти лице... 

На колко изненади 

така си жертва бил, 

в невидени прегради 

челото си си бил? 

И в наший век, 

потресен от злоби без конец, 

ти с тоя дар небесен 

 изглеждаш чужденец!