Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1
В новинарството е така – мислиш за тема за поредния си текст когато
изведнъж тя се появява, измества всичко останало и се налага със
своята важност. Така и сега. Новината за пребитото момче в Охрид
само заради това, че се е декларирал като българин и че е ангажиран
в Културния клуб „Цар Борис III“ в града, е тема, която не може да бъде
пренебрегната. Нещо повече – тя си заслужава мястото да бъде
огледана от различни страни и да бъде анализирана. Така. Вечерта на 19 януари, когато в Северна Македония се отбелязва
светлия християнски празник Богоявление, трима нападатели пребили
в Охрид секретаря на българския Културен клуб „Цар Борис III“ в града
Християн Пиндиков.
Новината съобщи в социалните мрежи
евродепутатът от групата на Европейската народна партия Андрей
Ковачев. Разбира се, веднага направих опит да потърся в местните
медии в Северна Македония повече подробности за инцидента, но
така и не намерих.
На следващия ден, 20 януари, когато край Вардар
се отбелязва Ивановден, отделих достатъчно време да се поровя отново
в скопските медии, но пак не намерих нищо. Впрочем, на стената на
Ковачев във фейсбук вече имаше мнения и на други любопитни, които
се оплакваха, че не са открили никаква информация за случая въпреки
старателното си търсене. Странно, нали?
Как пък не.
В този смисъл ми е крайно интересно каква ще бъде първата реакция
на местните власти в Охрид и на колегите от тамошните медии. Тя може
да се окаже показателна за истината около тежкия инцидент. Дали ще
бъде направен опит да се минимизира значението на случая, или да се
припише към битовите скандали на локално ниво, или нещо друго, си
е въпрос, който заслужава внимание.
Най-малкото заради усещането,
че подобни инциденти с граждани на Северна Македония, изявили
своята българска идентичност, станаха тъжна и крайно неприятна
„традиция“ в последно време. Особено след откриването на няколко
културни клуба на местни българи в различни населени места в
страната, а и след заканата на филантропа д-р Милен Врабевски,
който стои зад тях, че има намерение да открие още поне двадесетина
из цяла Северна Македония.
И заради една друга „традиция“, свързана
с поведението на властите в Скопие. А именно, омаловажаването на
тези случаи и тяхното значение за двустранните отношения с България
по пътя на страната към старт на преговорите за членство с ЕС по
същество. Спомнете си реакцията на правосъдните и
правораздавателни органи край Вардар при предишните прояви на
насилие и агресия по отношение на българските културни клубове и
ще си направите прогнозата какви действия ще предприемат властите
и по този инцидент.
Познавайки манталитета на управляващите край Вардар, не изключвам
и този път инцидентът в Охрид да бъде квалифициран като частен
случай, който не поставя под съмнение цялостната позитивна
атмосфера в отношенията между София и Скопие. Много им се иска
на политиците оттатък границата нищо да не нарушава общата
идилична картина на двустранния ни диалог, която те се опитват да
създават пред международния фактор.
И най-вече пред институциите
в Брюксел, които според тях е най-добре да не знаят какво се случва
„на терена“, в държавата, която толкова иска да влезе в европейското
семейство без да си е мръднала пръста, както се казва, да създаде
атмосфера за това. И как да стане, след като с консенсус на всички
парламентарни партии в Събранието бе приет скоростно един
истински мракобесен и антидемократичен закон, според който
инициаторите за създаването на сдружения на българите в страната
имат едва ли не единствено правото да дишат под строгия контрол над
обществеността и на правосъдните органи. Ако това не е насърчение
на агресия и насилие от най-високата държавна инстанция като
парламента срещу проявилите инициатива за сдружаване и за изява
на своята българска идентичност местни граждани, не знам друго
какво е. Така че хич да не ми се оправдават властите, че друг е виновен.
Че радикализмът на българите в Северна Македония се бил изострил
до такава висока степен на провокативност след декларираната
подкрепа на българската държава, че едва ли не самите членове на
въпросните клубове предизвикват насилниците да ги малтретират.
Глупости, разбира се.
Защо ли ми се струва, че животът на българите в Северна Македония
оттук нататък ще става все по-труден?
Хич не ми се иска подобна
прогноза да се сбъдва, но той и досега не е бил лек и безопасен.
Колкото повече македонски граждани се осмеляват да декларират
българската си идентичност, толкова повече ще нараства агресията от
„другата“ страна. Колкото повече стават гласовете за преоткриване на
истината за историята и за корените на днешните граждани на
Северна Македония, толкова повече ще се случват подобни инциденти.
И все повече, и все по-настоятелна ще става необходимостта от системна и постоянна грижа на българската държава и нейните
институции за защита на живота и правата на българите оттатък
границата. Българската дипломация тихо и ненатрапчиво, но крайно
настоятелно върши тази работа, но в крайна сметка тъкмо България е
тази, която трябва решително да застане зад гърба на хората, които
смело и открито се обявяват за българи. А някои от тях са и български
граждани, което автоматично изисква грижата на съответните
институции. Повече, отколкото където и да било другаде по света,
колкото и парадоксално да звучи това.
И още нещо.
Със случая в Охрид „досието“ за проявите на насилие и
агресия срещу българите и техните сдружения в Северна Македония
се увеличава с още един файл. То вече набъбва достатъчно, за да се
сложи на масата както пред европейските институции, така и пред
властите в Скопие. С ясното предупреждение, че ако искат да
гарантират бъдещото членство на страната в ЕС, попълването на тази
тъжна и крайно неприятна документация трябва да спре. Не може
европейското бъдеще на Северна Македония да зависи от силата на
юмруците на разни насилници, колкото и покровителствани да са те.
Не може да бъде толерирано поведение, пред което по различни
съображения, институциите край Вардар да си затварят очите или
преднамерено да го крият. И колкото по-скоро в Скопие разберат това,
толкова по-добре за тях.
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар