Роден е в
занаятчийско семейство.
Начално образование
получава в родния си град,
прогимназиално – в Битоля и
Скопие, а гимназия завършва в
Призрен.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 1
В края на 1918 г. се
преселва в гр. София. Работи
като чиновник и е избран в
ръководството на Съюза на
банковите и търговски
служители. През 1920 г. става
член на БКП и е един от активистите на
Емигрантския комунистически
съюз. През 1923 г. е натоварен
да организира комунистическия метеж в гр. Горна
Джумая (Благоевград).
След неговото потушаване е
избран за член на ГК на БКП в
София и е привлечен на
работа във Военната
организация до нейното
разпускане (1925).
След
събитията от април 1925 г. е
принуден да емигрира в
СССР. Той е един от
основателите и дейните
членове на ВМРО (обединена).
Като професионален
революционер заема
различни постове в
ръководството на БКП и
многократно е изпращан на
нелегални мисии в България, а
по линията на Комунистическия интернационал (КИ) – и
в редица западноевропейски страни.
Под влияние на
непоследователната политика
на КИ и БКП приема и активно
провежда тезите по
националния въпрос и по-специално за формиране на
македонска нация.
През 1936 г. е осъден в
процеса срещу ВМРО (об).
Поради неуспеха на ЮКП да
изгради партийна организация
във Вардарска Македония
през 1939 г. е изпратен със
задача да възстанови и оглави
Областния партиен комитет.
След Априлската война от
1941 г. той прекъсва
организационните връзки на
Областния комитет (ОК) с ЮКП
и го подчинява организационно на БКП. Опитите на Титовото
ръководство чрез Л. Кулишев и
М. Нацева чрез пряка
интервенция пред ОК и ръководството на БКП да го
отстранят се провалят и той
повдига въпроса пред КИ.
Тъй
като ЮКП организира масово
съпротивително движение, в
края на август 1941 г. КИ
нарежда „по практически и
целесъобразни причини“ ОК
отново да се върне под
ръководството на ЮКП при
запазване активното
сътрудничество с БКП.
За своята позиция Шаторов е
обвинен във великобългарски
национализъм, предателство,
свален е от поста му и е
изключен от ЮКП. БКП не
приема позицията на ЮКП и го
привлича за член на ЦК,
натоварва го да оглави
Софийския ОК, а от 1943 г. да
ръководи ІІІ Пазарджишка ВОЗ.
На 4 септември 1944 г. е убит
при сражението под връх
Милеви скали, Пазарджишко.
0 коментара:
Публикуване на коментар