Има ли епичност в отношенията ни със Скопие?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 2

Как да няма, ще бъде отговорът. Има, и то каква. Я, вижте какво се случи около отбелязването на годишнината от рождението на Гоце Делчев на 4 февруари тази година от двете страни на границата. Дълго ще помним цялата поредица от събития около тази дата, преднамереното ѝ масовизиране в стремежа да се покаже сила и принадлежност на великата историческа фигура на Гоце на едната или на другата страна. 

При прякото участие на политическите елити и на управляващите структури, повече на онези в Скопие, много по-малко на софийските. То, и какво да сторят българските държавници, когато и гробът на Делчев е край Вардар и допускът до него зависи от гранични полицаи и други сили за сигурност от Северна Македония. Цял български вицепремиер и негов колега министър, отишли с най-добрите намерения в Скопие да положат цвете пред саркофага с тленните останки на героя от общата ни история, бяха държани в изолация в скопски хотел докато местните власти – от най-горе до последните граждански асоциации и отделни лица, не задоволиха егото си да изпреварят „бугарите“ в демонстрацията на присвоена собственост върху делото на големия революционер. 

При всички предварителни договорености и обещания от страна на ресорните министри в Скопие, че всичко ще бъде наред и няма да бъдат създавани проблеми на българските граждани, които бяха изявили намерение да посетят столицата на Северна Македония все със същото добронамерено отношение към честването на годишнината на Гоце Делчев. От българска страна тези поети двустранни задължения бяха изпълнени. Най-ярките представители, според оценките на политици и медии край Вардар, на провокационния антимакедонизъм, като евродепутатът Ангел Джамбазки и лидерът на една парламентарна партия Костадин Костадинов бяха посъветвани да се въздържат от пътуване към Скопие на бележитата дата. 

И двамата, прави им чест, се съобразиха с тази препоръка, вероятно преглъщайки обидата от обвиненията на властите в Скопие, че са основните представители на онази част от българското общество, която уж била против европейското бъдеще на Северна Македония. Не съм адвокат и на двамата, няма и да бъда, но се опитвам да си представя как лично аз бих реагирал, ако някой някъде на някаква граница ме върне обратно само заради това, че съм имал публично изразено мнение, което не съвпада с оценките на някакви патриотично напомпани чиновници в институциите в Скопие. Впрочем, около цирка на границата, при която стотици българи бяха малтретирани и не бе им позволено да стигнат навреме за поклонението, стана ясно, че предварително са били подготвени списъци на нежелани личности от България, на които да не бъде разрешено да преминат на територията на Северна Македония. 

Списъците били достатъчно широки, та не е чудно да сме в тях, след като от време на време си позволяваме текстове с остри думи по отношение поведението на политиците оттатък границата. Ще взема да тръгна към Скопие, па да видим дали и тези списъци, подготвени за датата 4 февруари, дали не действат ретроактивно, както приетият от парламента на страната специален Закон за сдруженията, насочен предимно към българските клубове в държавата. Ще ми бъде крайно интересно. Бил съм непосредствен свидетел на мерките за сигурност, които държавата Северна Македония е предприемала в някои от най-характерните случаи. 

През лятото на 1999 г. тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън дойде в Скопие, за да изкаже благодарност за отношението на правителството на ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски и грижите, които то положи за бежанците от Косово. Вярно, Клинтън само отскочи до най-големия бежански лагер, импровизирано организиран на някогашното спортно летище Стенковец, за да се срещне лично и с изгонените от режима на Милошевич косовски албанци. Но мерките за сигурност няколко седмици преди визитата на Клинтън бяха такива, каквито само една малка държава с претенции за мащаб може да организира. 

Животът в Скопие напълно замря, толкова много бяха ограниченията, които в крайна сметка се оказаха пресилени, та пресилени. Нещо подобно беше и при посещението на папа Франциск в Скопие в началото на май 2019 г., макар че те бяха далеч по-скромни, или невидими в сравнение с онези за президента на САЩ. Но както чухме, а и видяхме, масовото присъствие на въоръжени до зъби полицаи по улиците и площадите на столицата на Северна Македония около 4 февруари 2023 г. създаваха впечатление за събитие с изключително висока степен на риск и несигурност. Църквата „Свети Спас“, в двора на която се намира саркофагът с тленните останки на Гоце Делчев, бе охранявана като обект с най-висока степен на тревожност чрез няколко ешелона от полицаи. Не знам достъпът до друг християнски обект на Балканите да е бил толкова строго ограничаван, както въпросната „Свети Спас“ в Скопие. 

Не знам тамошните политици и държавници да са чакали да пристигне с букет цветя поредният американски държавен глава или главата на Римокатолическата църква, или някое друго важно име. Не, там бяха местните политически величия, всички до едно, които гордо и високомерно ползваха привилегията чрез домакинството на мощите на Гоце да си присвоят монопола върху неговото дело и живот. Той е наш и на никого друг, бе посланието от смръщените им физиономии, които дори мощната и дълбоко ешелонирана охрана, видима и невидима, не можеше да успокои и разведри. Истински епос! 

И за да бъде иронията пълна, полицаите, които не допуснаха българските граждани на граничните пунктове да влязат в Северна Македония навреме, както и другите от скопските улици и кръстопътища, ще бъдат отличени от министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски. Десет процента над заплатата им, това е цената на тормоза, който някои от тях наложиха над гражданите на собствената си държава. Те бяха действащите главни актьори на една друга сцена, на която се разиграха епични битки – граничните контролно-пропускателни пунктове между България и Северна Македония. 

Освен, че изиграха истинско срамно театро с блокадата на системата за обработване на документите, те арестуваха и малтретираха трима от пътуващите за Скопие българи и ги осъдиха по бързата процедура. И за тези си действия ще получат отличие като стимул и препоръка за всички останали униформени как да се държат с българските граждани, които имат намерение да пътуват към съседната държава. И за да бъдат сигурно, че всичко ще им бъде простено и наказанието ще бъде превърнато в похвала, щом като „клиентите“ са от България. Тъжно, крайно тъжно, но е факт. Този 4 февруари на 2023 г. дълго време още ще ни бъде обеца на ухото. 

И за неизпълнените обещания от страна на властите в Скопие, и за политическото им притворство, и за театралното им поведение и за това как от един чисто цивилизационен и християнски акт се опитват да правят политика на харесване и симпатия от страна на институции, които имат значение за европейския им път. И да хвърлят вината върху други, разбира се. Във всеки случай, историята на балканските епични битки се увеличи с още една – най-парадоксалната, най- неразбираемата, и най-неразбраната. 

 Костадин Филипов