Източник: бюлетин "Българите на балканите и по света", 2023, бр. 3
Положението на българите в западните части на Егейска Македония по време на Втората световна война непрекъснато се влошава. В Костурско и Леринско окупационните войски от Италия не полагат почти никакви грижи за опазване на негръцкото население и българите там постоянно стават жертва на сблъсъците между частите на ЕАМ–ЕЛАС и италиански поделения.
Нарастващите жертви принуждават българите от тези краища да вземат мерки за самозащита. След едно нападение над българското село Добролища в края на февруари 1943 г. група българи се събират в Костур на 5 март 1943 г. и решават да формират Българо-македонски комитет. Починът е ръководен от местните българи Христо Руков, Пандо Макриев, Васил Манойлов, Колю Шестеваров и др.
Взима се решение да се организират въоръжени отряди за защита на местното население. Този почин е посрещнат с много протести от страна на гърците, водени от местния владика Никифорос, но поради затрудненото си положение италианските власти не реагират.
Новият комитет изпраща искане да бъде признат от окупационните власти, които да му отпуснат оръжие и провизии. Настоятелно се иска да бъде отстранен местният гръцки административен и държавен апарат, като се даде автономия на Костурския край. С капитулацията на Италия постепенно дейността на комитета затихва.
0 коментара:
Публикуване на коментар