на кон яхнал видях Бонапарта.
Но не оня, що царства разклати,
що го Англия пленник
изпрати
там на острова
сред океана
да умре
- и безсмъртен остана;
но не оня, що цяла вселена
със войни
и с победи разтресе:
към Египет се вихрен понесе,
победй при Ваграм и при Йена,
взе Берлин, Рим, Москва и Виена
и в безсмъртьето жив се възнесе.
Но тоз, кой, пръв глупец при глупците,
сръбский кораб блъсна
о скалите
и в провалата
Сърбия хакна,
кой без шапка от Призрен побягна
и баща си в Албанйя изпрати
гост
на вълците гладни зъбати;
този, що епопея създаде
от безумства,
позор и злочинства
и с безброй прочу се безчинства,
що геройски плесница в Щип
даде
на невинно девойченце мало,
че се българка то назовало!
Февруари 1916 г.
* Видях неотдавна сръбска илюстрована пощенска карта, която даваше поразителен израз на болезненото сръбско грандоманство. Там престолонаследникът княз Александър, върховен вожд на сръбските войски и такъв на "Военната лига", която осуети помирението с България, бе представен горделиво яхнал на кон, с тоя надпис отгоре: "Източни Бонапарт!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар