Споровете около молдовския език въвличат и Украйна

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, кн. 2

Румъния си е поставила стратегическата цел да елиминира понятието молдовски език от езиковедския и правния свят. През последните няколко години румънските институции намесват в този въпрос и Украйна. Румънските лидери искат да принудят официален Киев да признае, че молдовски език в Украйна не съществува. 

Въпросът за молдовския език е една от темите на румънско-украинските отношения, свързани с правата на румънската (и молдовската) общност в Украйна. Поради ограничения обем, в този текст се представят накратко само румънските искания към Украйна по отношение на молдовския език: 

* На 23 април 2021 г. на среща на външните министри на тристранния формат Румъния, Полша и Турция, на която вземат участие и външните министри на Украйна и Грузия, румънският външен министър Богдан Ауреску поставя пред украинския си колега Дмитро Кулеба въпроса за правата на румънското малцинство в Украйна. Министър Ауреску повтаря тезата си за несъществуването на молдовски език, а министър Кулеба потвърждава еднаквостта между румънския език и молдовския език, който аспект ще се отрази включително по начина, по който се прилага режимът на езиците на държавите членки на ЕС, тоест включително на румънския език, предвиден от украинското законодателство в тази сфера. (https://www.mae.ro/node/55508) 

* През юни 2021 г. в рамките на една среща на Дипломатическия форум в Анталия, Турция, румънският външен министър повтаря за пореден път пред Дмитро Кулеба искането към Украйна, че Киев трябва официално да признае еднаквостта между румънския и „молдовския език“, като следващата стъпка трябва да бъде официалното признаване от Украйна на несъществуването на „молдовски език“. (https://moldova.europalibera.org/a/rom%C3%A2nia-cere-din-nou-ucrainei-s%C4%83-recunoasc%C4%83-oficial-inexisten%C8%9Ba-limbii-moldovene%C8%99ti-/31316038.html) 

* В телефонния си разговор с украинския президент Зеленски, проведен на 1 февруари 2022 г., румънският президент Йоханис изрично настоява за решаване на юридическите проблеми с правата на лицата, принадлежащи към румънското малцинство в Украйна, особено относно защитата на езиковата идентичност на „румънските етноси“ (т.е. деклариралите се като румънци и молдовци в Украйна). В тази връзка, президентът на Румъния повтаря очакването, че тръгвайки от признаването на идентичността между румънския език и молдовския език, потвърдена от украинската страна през месец април 2021 г., Украйна ще признае официално несъществуването на „молдовски език“. (https://www.presidency.ro/ro/media/comunicate-de-presa/convorbirea-telefonica-a-presedintelui-romaniei-klaus-iohannis-cu-presedintele-ucrainei-volodamar-zelenski) 

* На 15 септември 2022 г. външният министър Богдан Ауреску повтаря, редом до колегата си в Кишинев, настоятелното искане към Украйна да признае по официален начин несъществуването на молдовския език, постигайки признаването на идентичността между румънския език и молдовския език, потвърдено от украинската страна през април 2021 г. https://www.mae.ro/node/59617 

* На 22 декември 2022 г. Министерството на външните работи на Румъния публикува своя коментар относно Закон № 8224 относно националните малцинства (общности), приет от парламента на Украйна на 13 декември 2022 г. МВнР на Румъния припомня същевременно, че въпросите, свързани с подобряването и гарантирането на правата на лицата, принадлежащи към румънските общности в Украйна, са постоянно повдигани в диалога с украинската страна, включително на най-високо ниво, като най-последните случаи са срещите на 10 ноември 2022 г. между премиерите на двете държави, съответно срещата от 29 ноември 2022 г. в рамките на срещата на външните министри на НАТО в Букурещ, между външните министри на Румъния и Украйна. 

В тези случаи румънският външен министър Богдан Ауреску възобновява настоятелното искане на Румъния за признаването от Украйна на несъществуването на молдовския език, което би позволило по-широк достъп на румънците в Украйна до образование на румънски език. https://www.mae.ro/node/60649 

* На 11 януари 2023 г. румънският министър на външните работи Богдан Ауреску провежда поредния си телефонен разговор с украинския външен министър Дмитро Кулеба. Този разговор се явява продължение на телефонния разговор от 4 януари между президентите на Румъния и Украйна – Клаус Йоханис и Владимир Зеленски. По време на този разговор са продължени дискусиите по още един важен въпрос в отношенията между Румъния и Украйна – този за молдовския език: „Същевременно, в продължение на предишните разговори с шефа на дипломацията в Киев, се повтори необходимостта от признаването, от страна на Украйна, на съществуването на така наречения молдовски език“ (https://www.mae.ro/node/60696). 

Въпросът за молдовския език – исторически и правни аспекти Няма нужда да се разглеждат диалектните особености на румънския език, както и лингвистичните разлики между молдовския и румънския, защото въпросът за съществуването или не на даден език е изцяло политически, а не езиковедски. Безпредметни за целите на този текст са и споровете за това дали през Средновековието има различия между „румънски“ и „молдовски“ език, но е безспорно, че терминът „молдовски език“ е закрепен в различни официални документи и в европейската граматология и езикознание още през ХVІ–ХVІІ век. 

Любопитен за отбелязване е фактът, че понятието „молдовски език“ исторически е по-старо от понятието „румънски език“. Като езиковедско и политическо понятие, молдовският език се използва широко и през следващите векове. Неоправдани са съвременните румънски тълкувания, че молдовският език е „съветско творение“, създадено през 1924 г., за да раздели „румънския и молдовския език“ и съответно „румънския и молдовския народ“. Още повече, че от ХІV в. до 1859 г. съществува отделна молдовска държавност, т.е. молдовският език е и държавен елемент в някаква степен. 

Конституционните и юридическите проблеми относно молдовския език и неговото съотношение с румънския са резултат от използването на понятията молдовски език и румънски език в най-важните актове на държавността на Република Молдова. Опит за разрешаване на това противоречие се прави в Решение № 36 от 5 декември 2013 г. на Конституционния съд на Република Молдова за тълкуване на член 13 (1) от Конституцията на страната и по-точно на неговото отношение към Преамбюла на Конституцията и Декларацията за независимост на Република Молдова. Конституционният съд е сезиран, за да разреши това противоречие – кой е държавният език на Република Молдова и какво е съотношението между понятията молдовски и румънски език в юридически план, но не и в исторически и лингвистичен. 

Първоначално в това свое решение Конституционният съд на Република Молдова прави исторически преглед на понятието молдовски език, но в пълно противоречие с историческите факти свързва неговата поява едва със съветската политика от 1924 г. насетне. 

Следват най-важните точки в това решение на Конституционния съд: 

106. Конституционният съд отбелязва, че според член 13, точка 1 от Конституцията, държавен език на Република Молдова се явява „молдовският език и неговата писменост е базирана на латинската азбука“. 

107. От друга страна, Декларацията за независимост използва термина „румънски език“ за обозначаване на държавния език на новата държава Република Молдова. 

123. По този начин, нито един правен акт, независимо от неговата правна сила, включително Висшият закон, не може да противоречи на текста на Декларацията за независимост. Дотогава, докато Република Молдова съществува в този политически строй, който е закрепен с Декларацията за независимост от 27 август 1991 г., конституционният законодател не може да приема положения, които биха ѝ противоречали. 

Ако все пак конституционният законодател е допуснал във Висшия закон някакви противоречия с текста на Декларацията за независимост, автентичен се явява текстът на Декларацията за независимост. 124. Изхождайки от общозначимото следствие на тези две положения, които предвиждат наименованието на държавния език, Конституционният съд констатира, че съгласуваното тълкуване на Преамбюла и член 13 на Конституцията насочва към съществуването на един държавен език, наименованието на който е посочено в първичната императивна норма на Декларацията за независимост. 

Конституционният съд заключава, че нормата на Декларацията за независимостта относно румънския език, като държавен език на Република Молдова, има приоритет над нормата на член 13 на Конституцията относно молдовския език (https://www.constcourt.md/public/ccdoc/hotariri/ru-h_36_2013_ru.pdf). 

Още едно решение на Конституционния съд на Република Молдова е в същия дух. На 21 януари 2021 г. Конституционният съд на Република Молдова обяви решението си номер 4, с което румънският език се утвърждава като официален език на държавата. Съгласно данните относно структурата на населението по майчин език според преброяването на населението от 2014 г. в Република Молдова, от общо 2 804 801 преброени граждани, 2 723 315 са декларирали своя майчин език. 

Най-голям дял са обявили за свой майчин език молдовския – 1 544 726 души, 639 339 румънския, 263 523 руския, 114 532 гагаузкия, 107 252 украинския, 41 756 българския, 7 574 ромския и 4613 някакъв друг език 

 Споровете в самата Република Молдова относно съществуването на молдовски език все още не са прекратени, защото те зависят и от политическата, и от геополитическата ситуация и ориентация на страната. При всички случаи понятието „молдовски език“ е засвидетелствано и съществува в езикознанието, в Конституцията на Република Молдова и в други законодателни актове, както и в политическите отношения между няколко страни. 

Член 13, точка 1 от Конституцията на Република Молдова определя, че „Държавният език в Република Молдова е молдовският език и неговата писменост е базирана на латинската азбука“, а в точка 2 се посочва, че „Държавата ще признава и защитава правото на запазване, развитие и използване на руския език и на другите езици, говорени на територията на страната”“. 

Също така, в член 113, точка 1 на Конституцията се посочва, че „Съдебните процедури ще бъдат провеждани на молдовски език“. Въпросът за законодателното уреждане на молдовския език и за неговата употреба в публичната сфера засяга и човешките права на гражданите на Молдова, защото за мнозина граждани на страната молдовският език със сигурност е различно от румънския език понятие. 

Уреждането на отношенията с т.нар. Приднестровска република и нейната евентуална интеграция в Република Молдова ще включва и проблема за мястото на молдовския език в конституционната рамка, защото политическите представители на Приднестровието ще настояват за защита на статута на молдовския език. 

Въпреки твърденията на настоящата власт в Кишинев и решенията на Конституционния съд на Република Молдова, въпросът за идентичността на понятията молдовски и румънски език все още не е решен окончателно. Ситуацията с молдовския език в Украйна Украйна, която е подложена на румънски натиск, е оформила законодателно използването на малцинствените езици, макар че този въпрос все още не е уреден окончателно и властите в Киев ще трябва да реагират на претенциите на страните от ЕС, които имат национални малцинства в Украйна. В законодателството на Украйна е признато правото за официално ползване на езиците на малцинствата. 

Във всички законодателни актове по въпроса за езиците на малцинствата е включен и молдовският език, заедно с румънския, българския и други езици (виж например Закон за ратификацията на Европейската харта на регионалните езици или на езиците на малцинствата (https://zakon.rada.gov.ua/laws/show/802-15#Text). 

Последното преброяване на населението в Украйна е от 2001 г. В него са регистрирани малко над 258 600 молдовци (181 124 от тях са декларирали за майчин език молдовския) и около 151 000 румънци (138 522 от тях са декларирали за майчин език румънския) (http://2001.ukrcensus.gov.). 

 Анализ на позицията на Румъния по отношение на молдовския език Румънските институции, политически партии, медии и експерти действат координирано в защита на румънските национални интереси по отношение на Република Молдова. През годините те не са се притеснявали да заплашват и самата Република Молдова с блокиране на интеграцията в ЕС, когато в тази страна управляват политически сили, които проявяват склонност да защитават съществуването на отделен от румънския молдовски език. Официален Букурещ си е осигурил и комфортна международна среда. Западните медии на румънски език (например Радио Свободна Европа) са рупор на румънския национализъм. 

Те защитават румънската гледна точка по отношение на молдовския език (виж например обясненията на историка Октавиан Цъйку в серия от статии за „Изобретяването на съветския „молдовски“ език“:https://moldova.europalibera.org/author/octavian-%C8%9Bicu/i_jvqi, в които удобно отсъства представянето на вековната история на този език, а всичко се обяснява със съветската намеса след 1924 г. 

Румънската държава и общество успяват да наложат своята гледна точка по отношение на „молдовския език и нация“ и се радват на ясна и категорична западна подкрепа в това отношение. В западните медии и в официалните документи на ЕС се налага теорията, че молдовският език и молдовският народ са „съветски проект“, което не отговаря на историческата истина. Същите западни медийни, академични, политически кръгове защитават именно съветски македонистки проект в случая с Република Северна Македония. 

В тази връзка няма и обвинения от западни политици и медии срещу Румъния, че се занимавала с исторически въпроси, вместо да гледала напред в бъдещето; че тормозила по-слабия си съсед; че отричала езика и идентичността на молдовците и т.н. Освен това Румъния не се подлага на критика, въпреки че се възползва от тежкото положение на Украйна; намесва трета страна в споровете около молдовския език; иска признаването на негативен факт; принуждава Украйна да ограничи правата на своите граждани, които смятат, че говорят молдовски. 

Всички тези аргументи не възпират официален Букурещ да налага своята воля върху Украйна, върху Република Молдова и в процеса на интеграцията на тези две страни в ЕС. След като Република Румъния иска от Република Украйна да признае, че молдовски език не съществува, е напълно дипломатически издържано и Република България да поиска от Румъния да признае, че „македонски“ език също не съществува. 

 Няма два идентични случая, но ако търсим исторически и лингвистични паралели в двойките български език – „македонски език“ и съответно румънски език–молдовски език, предимствата определено са в полза на българския, защото граматики на молдовския език се пишат още през ХVІІ в., а самото понятие молдовски език е често срещано в административните документи и през предходните векове. 

Румънският контрааргумент, че Република Молдова признава идентичността на молдовския и румънския език и това са два термина за един и същи език, докато Република Северна Македония отстоява различието между „македонския“ и българския език, не може да се приеме за достатъчен, защото въпросът с молдовския език все още не е приключен и в юридически план. Дали ще има или не отделен молдовски език в самата Република Молдова, зависи от съотношението на прорумънските и проруските сили в страната. 

Дали Украйна (и други държави) ще признават съществуването на отделен молдовски език също е геополитически въпрос. Със сигурност Румъния бърза да реши този въпрос, защото не е ясно какво ще се случи с геополитическата ориентация на Република Молдова през следващите години. Освен това Румъния може да откаже да признае несъществуването на „македонски език“ с аргумента, че би нарушила правата на македонското малцинство, защитени с конституцията и законите на страната. 

Трябва да се посочи, че Конституцията на Румъния гарантира „изразяването на тяхната [на националните малцинства] етническа, културна, лингвистична и религиозна идентичност“ (член 6, ал. 1), а член 32, ал. 3 от Конституцията посочва правото на националните малцинства да изучават своя майчин език и да се образоват на него. 

Данни от преброяването на населението в Румъния през 2021 г. показват, че в страната са регистрирани 5975 българи и 1089 македонци. При подобна румънска аргументация България би могла да заяви, че не се меси във вътрешните работи на Румъния и не иска от Букурещ да нарушава конституционни права на свои граждани, но е нужно Румъния да изпрати декларация в ЕС, че не признава съществуването на „македонски език“ на ниво ЕС. 

С това не би нарушила правата на македонското малцинство, официално признато в Румъния, защото официалният език за комуникация на Румъния и нейните граждани на ниво ЕС е румънският език. Всеки румънски аргумент срещу подобно българско искане може да бъде отхвърлен с позоваване на румънската аргументация спрямо Украйна, където законите също гарантират изучаването и използването на молдовския език. 

Република България разполага с нужната аргументация спрямо румънската (и молдовската страна) и би могла да използва различни инструменти за защитата на своите интереси по въпроса за отхвърлянето на „македонския език“ на ниво ЕС. Включително и да наложи вето на Република Молдова в евроинтеграционния процес с мотива, че Кишинев и Букурещ нарушават правата на молдовските и украинските граждани, които назовават своя език „молдовски“. 

Д-р Антон Панчев