История, памет, промяна. Сборник в чест на професор д-р Ангел Димитров. Съст. Н. Поппетров. Институт за исторически изследвания – БАН, С., 2022, 644 с. с илюстрации. ISBN 978-954-2903-48-2.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 2
Юбилейният сборник съдържа изследвания на учени от БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Югозападен университет „Св. Неофит Рилски“, Нов български университет. Основното ядро автори са представители на Института за историческия изследвания при БАН.
Включени са студии и статии с аналитичен и с обобщаващ характер. Като цяло поместените текстове предлагат нови гледни точки, неизвестни факти, включват текстове със значителен масив неизползвани досега документални свидетелства.
Материалите в тома оформят няколко тематични кръга, пряко свързани с изследователското амплоа и професионална биография на юбиляра.
Сред тях трябва да се споменат археолозите Иван Гацов и Бони Петрунова, медиевистът Петър Ангелов, изследователката на възрожденската култура Румяна Радкова, историкът на съвременността Момчил Методиев.
Участват и доайени на българската историческа наука – Николай Жечев и Огняна Маждракова-Чавдарова с разработки за епохата на Възраждането.
Средновековната проблематика е представена от Илия Илиев (Охридската българска епископия през ХІ–ХІІІ в.) и Георги Николов (Принос към родословието на цар Самуил).
Ядро на изданието (като тематика, брой и обем) съставляват студиите и статиите, свързани с националния въпрос, с балканската проблематика и с темата за Македония. Слави Славов разглежда проблеми на революционното движение в периода 1903–1912 г.
Ваня Стоянова представя ролята на Българската екзархия като основен просветен фактор. Петър Кърджилов откроява представата за България и за македонския въпрос от епохата на Илинденското въстание във Великобритания чрез творчеството на журналиста Чарлз Р. Нобъл.
Георги Георгиев обстойно представя българската политика спрямо Албания в 1913–1915 г. Даниел Вачков фокусира вниманието си върху дейността на финансовия експерт Никола Стоянов в защита на българските икономически интереси. Николай Поппетров разглежда измерението на Ньойския договор като травма за българското обществено съзнание.
Владимир Златарски откроява мястото на България в балканската политика на Третия райх в периода 1940–1941 г. Милен Михов акцентира върху действията на българските власти за освобождението на българите от Македония, военнопленници като участници в югославската армия.
Сия Никифорова интерпретира стопански проблеми от периода след Втората световна война. Наум Кайчев анализира в статията си историографски проблеми. Кирил Топалов полемизира с някои чужди тези за българската история.
В кратко историческо есе Иван Илчев представя някои едностранчиви произволни твърдения на историци и публицисти за националната история и националния въпрос.
Поместени са и два обобщителни текста с теоретичен привкус – на Димитър Тюлеков за историческите основания на българския национален въпрос и на Лъчезар Стоянов за метаморфозите на македонизма.
Проблематиката на националния въпрос е представена и в интервюто с Ангел Димитров в началото на тома. Сборникът разширява и прецизира представите за редица събития и процеси в българската история и предлага нови приноси по отношение на националния въпрос.
Николай Поппетров
0 коментара:
Публикуване на коментар