Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 3
На 8 март 2023 г. гост на Лектория „Македония“, открита от водещия Костадин Филипов, бе проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към Българска академия на науките. Темата на презентацията, изнесена пред аудиторията бе „(Пре)кодификацията на българския книжовен език в Македония“.
Проф. Кочева проследи историята на българския език. Изрази становище, че той е единственият славяно-балкански език, започнал своето развитие като класически славянски език. В хода на историята е претърпял влияние на различни балкански езици. С особена сила това въздействие се чувства през ХХ в., когато след загубените от България войни огромен брой сънародници остават в области под чужда власт.
Там са подложени на асимилация и денационализация, а в езика им се засилват заемките от чужди езици – балканизми. Независимо от процеса на балканизация, българският език остава с характерни особености, които го отличават от останалите езици. Случаят с „македонския език“ е по-специфичен, подчерта проф. А. Кочева.
Всички диалектни и регионални особености, които са характерни за създадената след Втората световна война държава – Народна република Македония, са умишлено наслагвани върху книжовния български език. Поръката към неговите създатели – да се придобие впечатление, че „македонският език“ има природа на естествен език, въпреки че не притежава такъв характер, е спазена. Те усърдно са работили в такава насока. Наслаганите диалектни форми и най-вече сърбизми, наложени по административен път, обаче не могат завоалират истинската природа на езика в Македония. Безспорен факт е, че кодификацията в тогавашна НР Македония е извършена върху основата на книжовния български език.
Проф. А. Кочева проследи в исторически план влиянието и опитите на чуждестранни учени, между които е и „бащата“ на македонизма Стоян Новакович, опитвал се да прокара идея за налагане на сръбската азбука в географската област Македония.
След десетилетия гледището за създаване на нова нация с нов език в НР Македония се следва от сръбски учени и е поддържано от представители на съветската наука. В това отношение не бяха спестени критики и към родната наука, която дълго време не намира смелост да се противопостави на ненаучните теории, приложени в ущърб на българския език.
Понастоящем лингвистичен македонизъм струи от всякакви посоки в Република Северна Македония. Там е възприето и се отстоява гледището, че историята на езика, всички културно-исторически паметници и обекти от различни епохи са обявени за „македонски“. Гост-лекторът припомни за създаването на „македонската азбука“ по време на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония през 1944 и 1945 г.
С особен интерес е проследила словата на създателите на „македонския език“ Блаже Конески, Крум Тошев, които говорят на сносен български книжовен език. Стенографските бележки, водени на форума, показват този парадокс. След лекцията на проф. А. Кочева последва дискусия за езика в Македония.
Изразиха се мнения за последиците от фалшификацията на историята на езика и неговите диалекти, за смисъла от езиковия превод, за развитието на македонската езикова норма и др. Всеобщо бе гледището, че е необходимо час по-скоро да се засилят българистичните изследвания и привлекат чуждестранни учени с активната помощ на държавните институции.
Доц. д-р Ал. Гребенаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар