Албанските партии държат ключа за бъдещето на РСМ

Стабилността не само на настоящето правителство, но и на цялата политическа система на Република Северна Македония зависи в голяма степен и от процесите в албанските партии. Началото на 2023 г. донесе ново преструктуриране на правителството в Скопие, както и на позициите на част от албанските партии. Две от тях – Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и Демократическата партия на албанците (ДПА) – неизменно са част от управляващото мнозинство. 

При съставянето на правителството след изборите през 2020 г. и Движение „Беса“ стана част от правителството, но по-късно се оттегли и след редица скандали премина в опозиция. Опозиционната коалиция на албанските партии „Съюз за албанците“ и партия „Алтернатива“ се разцепи след като „Алтернатива“ с нейните 4 депутати се включи в правителството и получи три министерски поста. Желанието на управляващите да разширят своето парламентарно мнозинство доведе до включването на „Съюза за албанците“ в правителството. 

Осемте депутати на тази партия, на лидерския пост на която застана кметът на Гостивар Арбен Таравари, заменил нейния основател Зиадин Села, реално няма да увеличат парламентарната подкрепа за правителството на Ковачевски, защото „Алтернатива“ се оттегли от правителството, а трима депутати от предишното мнозинство не подкрепиха новия състав на кабинета. Въпреки това, има голяма вероятност настоящето правителство да управлява до следващите редовни парламентарни избори през 2024 г. 

Албанските партии, които са част от управлението, ръководят 8 министерства, като имат и двама заместник министър-председатели. Като се добави и фактът, че в парламента на Северна Македония има и 33 албански депутати, става ясно, че албанските партии държат ключа за съдбата на всяко правителство, което може да се излъчи от тази легислатура, като контролират и вземането на всички важни решения в управлението на страната.Ситуацията предизвика сериозно недоволство в македонските националистически среди, които виждат в тази силна албанска институционална позиция заплаха за междуетническите баланси и отношения. 

Така например, депутатът от ВМРО-ДПМНЕ Александър Николовски заяви в парламента на 20 февруари: 

„В Македония неслучайно съществуват партии на македонците, на албанците, сърбите, турците, власите, ромите. Огледайте се около себе си и ще видите кого имате в коалицията. Това е така заради етническия баланс, с който функционира тази държава. Вие, ако желаете, можете да експериментирате, но тези експерименти ще ни заведат до разрушаването на Македония, каквато я познаваме днес. Експериментите на едно поколение преди нас ни доведоха до въоръжен конфликт през 2001 г. Страхувам се, че експериментите, които правите сега, може да ни доведат до друг конфликт; и ако през 2001 г. се вдигнаха албанците, сега може да се вдигнат македонците. Не подценявайте това, което ви казвам” (https://ina-online.net/ajdari-nikollovski-si-micoski-luften-e-ka-pare-vetem-ne-televizor-video/). 

Това изказване на една от видните фигури на ВМРО-ДПМНЕ предизвика бурни реакции сред албанските политици, които осъдиха провокативните му думи, но очевидно сред македонската общественост съществуват сериозни притеснения от свръхпредставеността на албанските партии в управлението.

Сътрудничество между албанските опозиционни партии

В каква посока ще поеме влиянието на албанските партии върху политическия живот в Република Северна Македония зависи и от решенията, които ще вземат техните ръководства през следващите месеци относно сътрудничеството между тях. В настоящата ситуация Движение „Беса“ се очертава като единствената албанска партия в опозиция и с голяма степен на вероятност може да се прогнозира, че това движение ще получи голяма част от гласовете на албанските избиратели, които са недоволни от дългото присъствие на ДСИ във властта. Партия „Алтернатива“, която през 2018 г. се отцепи именно от „Беса“, се намира в много трудна позиция, след като веднъж се отказа от коалицията със „Съюза за албанците“ и се присъедини към управляващите, а сега не напусна поради принципни причини, но фактически беше прогонена от ДСИ от управляващото мнозинство. Това без съмнение ще доведе до голям спад на избирателите и увеличава вероятността „Алтернатива“ повече да не попадне самостоятелно в парламента. Лидерът на „Алтернатива“ Африм Гаши заяви публично, че е готов да преговаря за общи действия с „Беса“ въпреки скандалите при разцепването. Председателят на „Беса“ Билал Касами отговори положително на една такава възможност: „Със сигурност за нас сътрудничеството е отворено. Добре дошли са всички, които са били или не са били част от Движение „Беса“... Всички те, които в миналото извършваха действия, за да се докажат в политиката и с независими програми и проекти, ако са разбрали окончателно, че трябва да продължат своя път в рамките или в сътрудничество с Движение „Беса“, със сигурност са добре дошли“. При всички случаи партия „Алтернатива“ е в слабата позиция и Билал Касами ще диктува условията за евентуална коалиция. Движение „Беса“ е единствената албанска партия, която явно оставя възможност за сътрудничество с ВМРО-ДПМНЕ в зависимост от резултатите на предстоящите избори, което и дава пространство за коалиционни маневри след изборите.

Ако се стигне до опозиционен албански блок, който да се бори за спечелването на мнозинството от албанските избиратели на следващите избори, то има вероятност и управляващите (СДСМ, ДСИ, „Съюзът за албанците“, ДПА и други по-малки партии) да се явят заедно на изборите с мотива, че тяхната победа ще гарантира „европейския път на страната“ срещу разрушителната политика на ВМРО-ДПМНЕ.

Състоянието на Демократичния съюз за интеграция

Най-голямата албанска партия – ДСИ, продължава да им вътрешни проблеми. Сигналите за разцепление в партията на Али Ахмети се появиха още след парламентарните избори през 2020 г., когато той реши да посочи еднолично всички министри от ДСИ, с изключение на министъра на образованието. Тогава Ахмети обещаваше, че при реконструкцията на правителството ще вземе предвид мнението на партийните органи. Минаха две реконструкции, но Али Ахмети продължава да пренебрегва мнението на част от ръководството на партията, които се обединиха в т.нар. Група на огъня /Огнена група/.

В тази ситуация съществуват няколко основни варианта за развитието на вътрешнопартийния конфликт. От една страна, единството в ДСИ може да се запази чрез постепенно успокояване на ситуацията и взаимни отстъпки. Например Али Ахмети може да отстрани зам. министър-председателя Артан Груби от властта, който е основен обект на критика от страна на вътрешната опозиция, а опозиционните фигури да запазят своите позиции в партията. От друга страна, може да се стигне до окончателно разделяне в партията и изгонване/напускане на опозиционерите. При този вариант във всички случаи ще се стигне до намаляване на електоралната тежест на ДСИ, защото опозиционната групировка се състои от сравнително популярни фигури, но никой не може да предвиди каква част от актива на партията и особено от избирателите ще подкрепят отцепниците. Опозиционерите не могат още дълго да отлагат окончателното си решение, защото ще започнат да изглеждат нерешителни в очите на партийния актив и на избирателите, но и като политици без ясна стратегия. Дори лица като Изет Меджити, Невзат Бейта и техните съмишленици да напуснат ДСИ, трудно може да се изгради общ опозиционен блок с Движение „Беса“, както и с други по-малки опозиционни групи, защото между тях има сериозни идеологически различия, както и изявени лидерски амбиции.

Идеологическите послания на албанските партии в РСМ

Всички албански партии подкрепят преговорната рамка на Република Северна Македония и ще гласуват за приемането на конституционните промени. Същевременно, за да не утежняват допълнително изменението на конституцията, албанските партии мълчат по въпроса за повишаване на конституционния статут на албанската общност и за конституционно равенство на албанския език на национално равнище.

Доколко ще бъде националистическа програмата на албанските партии зависи най-вече от това дали са на власт или са в опозиция. Последният пример в тази посока е с партия „Алтернатива“. Веднага след отстраняването ѝ от правителствената коалиция от партията заявиха, че ще искат създаването на „Асоциация на албанските общини в Република Северна Македония“, разполагаща с всички компетенции, които ще има сръбската структура в Република Косово. Тази идея се подхвърля във времето, когато от САЩ и ЕС притискат Косово да позволи създаването на Асоциацията на сръбските общини, която е предвидена в подписаното от преди 10 години споразумение. Освен като отчаян опит за привличането на албански избиратели и за изграждането на националистически профил на партията, подобно заявление може да се разглежда и като някакъв опит за смекчаване на международния натиск върху правителството на Албин Курти в Прищина. Посланието е, че ако се създаде Асоциацията на сръбските общини в Косово, това може да доведе до напрежение и в Северна Македония. Тази идея беше разкритикувана незабавно от останалите албански партии, според които албанците в Северна Македония са „държавотворен народ“, а не малцинство като сърбите в Косово, за да се ограничават само в 16-те общини, които понастоящем се ръководят от албански кметове. От ДСИ оцениха идеята на „Алтерантива“ като антиевропейска и антиамериканска и вредна за окончателното разрешаване на Косовския въпрос.

Албанското политическо пространство в Република Северна Македония за пореден път навлиза във фазата на сериозно политическо преструктуриране. Дали ще се развият процеси на фрагментация или консолидация в два основни блока ще се реши през следващите месеци. От гледна точка на идейния им профил няма да има никакви по-значими развития и по-радикални предложения за повишаване на колективния статут на албанците в тази страна.

Д-р Антон Панчев