Иван Вазов - Песни за Македония: Да не се гордейме!

ДА НЕ СЕ ГОРДЕЙМЕ! 

Да се не гордейме в пустославье шумно. 

Кой там дига чаши и крещи безумно: 

"Ние сме велики! Ние сме най-първи!" 

В тоз час на страданья, на сълзи и кърви! 

Тишина! Да млъкат песните пияни, самофалства груби, 

яростни закани. 

В дните на триумфа, о, Софио, 

давай пример на смиренье - Белград ти не ставай. 

Днес се върши тайнство велико и страшно, 

далеч от нас гордост, лекомислье гряшно! 

Когато във храма чувствуваме бога, 

кой смей посред химнът да вдига тревога! 

Днес е час тържествен на молитви, бденье, 

шумен пир не става, а богослуженье, 

час, във кой коват се съдбините нови, 

мъртвият възкръсва, чупят се окови. 

Тишина, смиренье! 

Крясъци ил гаври блясъка засенят на чистите лаври: 

за тях кръв проля се, кръв проля се много... 

Не дигайте чаши! Молете се богу! 

 2 януари 1916 г. 

 Това стихотворение ми бе навеяно при минуването късно вечер край един столичен локал, дето шумеше "патриотарско" пиршество, в същото време, когато в близката църква ставаше "нощно бдение" за борците на бойното поле.