Конституционните промени в РСМ и албанските партии

На снимката: Албански знамена се веят в центъра на Кичево

Промените в Конституцията на Република Северна Македония и перспективите пред албанските партии

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 4.

Дебатите и споровете около включването на българската общност (заедно с други общности) в Конституцията на Република Северна Македония предизвикват раздвижвания и сред албанските политически партии в тази страна, чиито представители участват в Работната група, която ще се занимава с конституционните изменения. 

Промените в Конституцията се предлагат от правителството и след обсъждането и редактирането им предложенията за конкретните промени ще бъдат изпратени в парламента, където ще се разглеждат според законодателната процедура. Същевременно ще се провеждат публични дебати, на които експерти, представители на партиите и на гражданското общество ще могат да изразят своите позиции. 

В Работната група по конституционните изменения се включиха представители на три от албанските партии – Арбър Адеми от Демократичния съюз за интеграция, Ремзи Мехмеди от „Съюза за албанците“ и Раметула Кучи от Демократическата партия на албанците. И тримата албански политически представители в Работната група не са известни с някакви по-ярки антибългарски изказвания и от тях може да се очаква сравнително коректно отношение в работата на тази структура. 

От албанските опозиционни партии, Движение „Беса“ и партия „Алтернатива“, отказаха да вземат участие чрез свои представители в Работната група по измененията на Конституцията. От Движение „Беса“ искат в конституционните промени да се включи и разрешаването на статута на албанския език, който в Конституцията е дефиниран като „друг език, който се говори от най-малко 20% от гражданите“ (допълнение VІ от Конституцията). 

 Другата албанска опозиционна партия „Алтернатива“ също споделя това искане: „Виждайки, че Северна Македония има едно по-голямо мнозинство (етническите македонци – 54%), едно второ мнозинство (албанците – 30%) и една група от малцинства (6–7%), нашето предложение е Северна Македония да се определи като „държава на македонската нация, на албанската нация и на етническите общности“. 

 Освен това, партия „Алтернатива“ иска и добавянето на допълнение към Конституцията относно политическата корупция и премахването на давността за корупционните престъпления. Заиграването на опозиционните албански партии – Движение „Беса“ и партия „Алтернатива“ – с национализма посредством искането за изричното споменаване на албанския език в Конституцията, няма да им донесе съществена електорална полза, защото албанските избиратели в огромната си част вече трудно се привличат от патриотична реторика. 

 Те искат решаване на най-сериозните им икономически и социални проблеми, в което всички партии се провалят. От друга страна, невключването в конституционните изменения на статута на албанския език, няма да попречи на депутатите от тези две албански партии да гласуват за тяхното приемане, защото и те подкрепят присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и няма да участват в блокирането на процеса. 

Искането за премахването на понятието „20-те процента“ обаче остана единствената етническа кауза за албанските партии, която се използва, когато са в опозиция. Досега не имало никакъв опит за откриването на конструктивен дебат относно едно конкретно предложение, което да убеди мнозинството от македонските политици за реализирането на една такава промяна. Въпросът за „20-те процента“ се отваря винаги, когато инициативата за конституционните промени се инициира от друг (външен) фактор. Беше актуална през 2018 г., когато Гърция наложи промените за прилагането на Преспанското споразумение, и сега, когато българите в Република Северна Македония, подкрепени от България, искат да бъдат включени в Конституцията на тази страна и да получат всички колективни и индивидуални права, заложени в нея. 

През последните години имаше няколко момента, когато и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ обявяваха готовност за гласуват за замяната на термина „20-те процента“ с „албански език/албанци“. Нито една от партиите обаче не излезе с конкретно предложение, което да се включи в парламентарната процедура, като консенсусен проект на всички значими политически сили. Борбите около конституционните изменения ще се отразят и върху електоралните перспективи на албанските партии в Северна Македония. Кризата, която е обхванала политическите партии в Република Северна Македония, изразяваща се в спад на доверието на избирателите, е особено характерна за албанските партии в страната. 

Разделянето или фрагментаризацията на политическите партии само повишава политическата апатия сред албанските граждани. Понастоящем има пет албански партии в парламента, с вероятност да станат и шест, които претендират да представляват албанските избиратели. Всяка от тях има за база определен град или район на страната. Единствената партия, която досега има структури във всички общини, където има албански избиратели, е ДСИ, но и тя е застрашена от подобна регионализация. Фракцията на т.нар. Група на огъня в ДСИ, която има силна база със скопските общини Чаир и Сарай, може да формира нов политически субект и да задълбочи процесите на раздробяване на албанския електорат. 

Фрагментаризацията на албанската политическа сцена в Северна Македония винаги се случва по три основни причини: заради противоречията между различни групи в рамките на определен политически субект, заради невъзможността да реформират партията или заради бизнес интересите на някои лица, които са на висока позиция в партийната йерархия. През последните две десетилетия от ДСИ възникнаха три нови партии, също толкова от ДПА и една от Движение „Беса“. Бяха сключвани различни предизборни коалиции и всички се разпаднаха след съответните избори. Следствие от тези процеси е избирането на помалък брой депутати от албанските партии, което не съответства на дела на албанското население в страната. Максималният брой на депутатите от албанските партии е бил 29, като в това число не се включват няколко албанци, които са били депутати от македонски партии. 

Тази ситуация допълнително разочарова албанския електорат и води до снижаване на неговата активност на изборите. Тези тенденции предвещават намаляване на парламентарното представителство на албанските партии в Република Северна Македония след следващите избори, което би затруднило още повече конституционните изменения в случай, че не бъдат приети до изборите. 

 Д-р Антон Панчев