България и Македония. История и политика. Втора част

България и Македония. История и политика. Втора част: по нов път. С., Тангра ИК, 2023, 632 с. с илюстрации. ISBN 978-619-91801-2-9. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 4

Изданието съдържа 22 текста от 19 автора, специалисти по разглежданата проблематика от институти на БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Великотърновския и Югозападния университет и др. Съдържанието е разпределено в четири основни дяла, които покриват периода от Освобождението до наши дни, един значителен отрязък от историята от 145 години. Изложението се открива с два текста, които са от епохата преди създаването на модерната българска държавност, но логично имат връзка с основните аспекти, разгледани в изданието: „идеята за автономизъм и македонизъм“ от Лъчезар Стоянов и исторически преглед на българското образование в Македония от Вера Бонева и Георги Тренчев. 

Делът, посветен на Македония в югославската държава 1913–1941 г., представя различните измерения на проблема като например македонските българи във войните за национално обединение (Слави Славов и Георги Георгиев), Коминтернът и македонският въпрос (Лъчезар Стоянов), съдбата на македонските българи между съпротива и очаквания (Александър Гребенаров) На Вардарска Македония при управлението на Царство България са посветени три изследвания; обзор на положението в областта през военните години (Л. Стоянов), изложение за съдбата на еврейското население (Спас Ташев) и преглед на социално-икономическото развитие (Сия Никифорова). Седем текста представят основните аспекти на отношенията между България и Югославия и Македонския въпрос в периода 1944–1990 г. Междудържавните отношения са анализирани в статиите на Евгения Калинова, Наум Кайчев. 

Искра Баева разглежда усилията на България да преодолее влиянието на югославската македонистка пропаганда в социалистическите страни. Емиграцията от Македония и нейните борби срещу македонизма разглеждат Трендафил Митев и С. Ташев. Анализирано е и положението в Пиринска Македония до 1966 г. (Стоян Германов ) и репресиите и националното строителство в югославска Македония (Н. Кайчев). Последният раздел обхваща актуалната проблематика свързана с българо-македонските отношение и развитието на Македония след 1990 г. са посветени три статии. С автори Н. Кайчев, С. Ташев и Димитър Тюлеков. 

В сборникът са намери място и текстове по езикови и литературни проблеми. Ана и Иван Кочеви представят северномакедонския регионален вариант на книжовния български език. Радослав Радев разглежда „македонската литература в плен на идеологията и македонизма и отвъд тях”. Заключителен текст и своеобразна поанта на изданието е изложението на Ангел Димитров „Република Северна Македония в лабиринта между европейски амбиции, национализма и югославизма”. 

Отделните текстове са добре подплатени със статистически материал и с визуална информация – факсимилета, фотографии, карти. Изданието дава прегледна информация за развитието на Македония и за българо-югославските отношения, за ролята на външнополитически фактори и идеологически конструкции. Политическата история заема основно място в изследванията, без обаче да са подценени идейните процеси, стопанското развитие, демографията, литературата и езика. 

Прави впечатление стремежът при повечето автори да представят проблемите аналитично, с извеждане на основни акценти и представяне на обосновани изводи. Като цяло сборникът запълва съществена празнина откъм систематизирана информация. По своята същност той изпълнява ролята на справочно издание, както и на изложение, предназначено за широка читателска публика. 

Николай Поппетров