Възраждането на солунските и серските българи

СТЕФАН САЛГЪНДЖИЕВ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА СОЛУНСКИТЕ И СЕРСКИТЕ БЪЛГАРИ 

СПОМЕНИ И ЛИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА 

Българска Първо издание 

Рецензенти: проф. дин Илия Тодев д-р Георги Тренчев 

Научен редактор: доц. д-р Наум Кайчев 

Предпечатна подготовка: Любомира Билярска-Дезутер 

Формат 70х100/16 Печатни коли 22,75 

Издава Македонски научен институт 

Печатница „Симолини - 94

СЪДЪРЖАНИЕ 

ПРЕДГОВОР......................................................................................................5 СПОМЕНИ.......................................................................................................10 

Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серските българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда в две части.............................................................11 

I. Солун..............................................................................................................12 

1. От Цариград до Солун...............................................................................12 

2. Солун и Терми тъждествени ли са?.......................................................13 

3. Солунските жители в старо време гърци ли са били?.......................17 

4. Новите Солунски българи, опит за погърчването им и българските гробища..................................................................................21 

5. Пробуждане: Първото Българско училище и закриването му.........27 

6. Вилаетский вестник „Селяник“...............................................................29 

7. Първа българска община по избор........................................................31 

8. Тържествено откриване на училището и учителски разправии.........33 

9. Мисъл за български храм.........................................................................39 

10. Първа българска черковна служба.......................................................41 

11. Пак учителски разправии.......................................................................46 

II. Сяр................................................................................................................52 

12. Сяр в топографическо, старинно, етнографическо и икономическо отношения.........................................................................52 

13. Серските жители и погърчването им..................................................53 

14. Гръцката пропаганда................................................................................55 

15. Янели Ахмедаа, Илия Късъров и Стефан И. Веркович...................60 

16. Първа българска община........................................................................64 

17. Първо българско училище.....................................................................66 

18. Отказване на българите от гръцкия владика....................................71 

19. Прогресиране.............................................................................................79 

20. Българския параклис...............................................................................87 

21. Реакция и последствията ѝ....................................................................92 

22. Няколко думи въобще за мърваците.................................................109 

Спомен за П. Р. Славейков........................................................................116 

ДОКУМЕНТИ 

Хр. Гандев. Описание на Серския санджак от Ст. К. Салгънджиев – 1874 г. ................................................................118 

Хр. Гандев. Писмата на Ст. К. Салгънджиев от 1874 до 1878 г. по народностните борби в Сяр, Серско и Одрин.................................129 

Други документи..........................................................................................236 

СТАТИИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО В СЯР...................................................................286 

ПРИЛОЖЕНИЯ 

Ив. Дуйчев. Народностните борби в Сяр преди 70 години...............343 

Н. Г. Еничерев. „Лични дела и спомени, или неравна борба с елинизма в Солун и Сяр“ от Ст. Салгънджиев...................................347 

Един брожденин. Писмо до редакцията.................................................361 

ПРЕДГОВОР 

Солун и Сяр, както и по-малките градчета и села около тях, до първото десетилетие на ХХ век са цъфтящи български селища с огромно българско население. Там има български общини, църкви и храмове с църковни настоятелства, гимназии в Солун и Сяр, училища във всяко българско градче и село, читалища, хотели, ресторанти, гробища, печатници и др. 

Днес няма следа от българския характер на тези области. Всичко е разрушено, опожарено и изличено, а българите са избити, прогонени или погърчени. Човек може да си представи колко многобройно е българското население в тези области още през IX век, когато на основата на говора на солунските българи Светите братя Кирил и Методий създават българската азбука и първата ни книжнина, преводна и оригинална. За това свидетелстват житията на Светите братя и на техните ученици, както и останалата запазена документация от български и небългарски произход. 

Поради криворазбраната българска толерантност литературата и публикуваната документация за съдбата на солунските и серските българи е оскъдна. Единици са авторите работили по тази тема и то за времето преди 1944 г. Сред тях трябва да споменем Васил Кънчов, Йордан Попконстантинов, Стою Н. Шишков, проф. Иван Снегаров, проф. Любомир Милетич, проф. Йордан Иванов, Атанас Шопов, Кузман Шапкарев, Божил Райнов, Георги Кандиларов, Българския патриарх Кирил, а с голяма стойност са отпечатаните материали в сборниците „Солун“, „Неколцина от миналото“, „Българското читалище в Цариград (1866-1876) и културно-националното Възраждане“ и „Възраждането в Македония“. 

 Един от тружениците, работили за възраждането на солунските и серските българи е Стефан К. Салгънджиев. Той е сред тези наши сънародници, който в продължение на 12 години от края на 60-те до втората половина на 70-те години на XIX век се занимава с просветителска дейност в Солунско и Серско. Стефан Колчев Салгънджиев е роден в Стара Загора през 1847 г., а починал през февруари 1911 г. в Пловдив. Завършва старото българско училище във Фенер – Цариград и следва в Гръцката богословска школа на остров Халки; владее писмено и говоримо турски и гръцки език. 

Той е утвърден публицист, книжовник, просветен и църковен деец, решителен борец против фанариотството и гръцката пропаганда в Солун, Сяр и Одрин. Неговите спомени, писма, документи и статии за Солун и Сяр, както и за техните околности, населени предимно с българи, са безапелационни. За съжаление до днес те са известни само на специалистите, но не са популярни сред широката читателска аудитория. Те са автентични свидетелства и за механизма и практиката на погърчването на нашите сънародници в тези земи. Спомените му са отпечатани в последните години от живота му през 1906 г., но днес са непознати и недостъпни, тъй като са библиографска рядкост. 

През 1943 г. младият тогава проф. Христо Гандев попада на част от кореспонденцията на Ст. Салгънджиев и я подготвя за печат, като е проектирана да излезе във втори брой на научното списание „Беломорски преглед“, редактирано от професорите В. Бешевлиев, Ив. Дуйчев и Д. Яранов.[2] 

За съжаление тиражът на този брой на списанието изгаря в Придворната печатница по време на англо-американските бомбардировки над София. По едно щастливо стечение на обстоятелствата преди бомбардировките проф. Гандев взима отпечатък от подготвената публикация и го предава в Университетската библиотека. За сега не е известно дали има запазен друг екземпляр. Предната година – 1942, проф. Гандев публикува на страниците на първия брой на „Беломорски преглед“ едно описание на Серския санджак, поръчано на Салгънджиев от Петко Р. Славейков, за да бъде отпечатано в излизащия в Цариград вестник „Шутош“[3], но явно, поради спирането на вестника от турските власти, това описание не е публикувано тогава, а е запазено в ръкопис в архива на екзархийския секретар Георги Груев. 

В това описание Ст. Салгънджиев прилага и една статистика за населението в Серско 7 от 1874 г. Тя е предхождаща статистиките на Васил Кънчов и Димитър Мишев (Д. Бранков). Тези две публикации на проф. Хр. Гандев никога повторно не са отпечатани и не са включени в обемистия том с неговите съчинения по въпроси за Българското възраждане и така остават труднодостъпни за съвременните читатели и изследоветели. Кариерата на Ст. Салгънджиев започва в Солун като пратеник на Македонската дружина[4], където е българският редактор на четириезичния турски вестник „Селяник“, излизащ на турски, гръцки, български и еврейски език. Той е един от създателите на български училища в Сяр и в серските села, на български общини в Сяр и Серско, както и на български църковни храмове. 

В настоящето издание се включват публикуваните през 1906 г. спомени на Ст. Салгънджиев, както и споменът му за П. Р. Славейков[5], издирените документални материали от проф. Хр. Гандев, още десетки негови писма, сред които едни от най-важните са тези със Стефан Веркович, с Македонската дружина, с Българската екзархия и значително число статии на Ст. Салгънджиев за църковно-просветните борби в Сяр и Серско. С голяма стойност за разкриване на истината са и включените тук оригинални гръцки документи. [6] От тези документи се вижда голямата роля на самия Салгънджиев като пратеник на Македонската дружина и на Българската екзархия в Солун, Сяр и Одрин. 

 Подготвеният за печат том със спомените, писмата, статиите и другите документални материали на Стефан Салгънджиев разкрива една непозната страница от борбите на солунските, серските и одрински българи за свои училища, църкви, книжнина, общини и читалища през годините преди Освобождението на България в жестока борба срещу фанариотството и гръцката пропаганда. Те отразяват и тежкото положение на поробените българи в тези краища, подложени на още по-голям гнет по време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878 г.). За по-голяма пълнота на изданието са използвани и публикуваните документи на Ст. Салгънджиев освен тези от проф. Христо Гандев, така и от публикациите на Атанас Шопов[7], на Ана Райкова[8], както и тези от архивите на Стефан Веркович, съхраняван в Научния архив на Българската академия на науките (НА БАН) 9 и на Георги Груев и Македонската дружина, съхранявани в Българския исторически архив при Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ (БИА НБКМ) [10], което е отбелязвано на съответните места. 

Статиите на Ст. Салгънджиев от цариградския възрожденски периодичен печат са взети от тяхната публикация в обемистия том, издание на Държавна агенция „Архиви“, като тук те са подредени по датата на написването на съответния материал, а не по датата на вестникарската публикация, както е в посочения сборник. [11] В предговора си към документалната публикация проф. Хр. Гандев посочва още статии на Ст. Салгънджиев печатани в цариградските български вестници (вж. „Право“, 1873 г., бр, 12; в „Напредък“, 1874 г., бр. 2, 6, 12, 13, 17, 19; 1875 г., бр. 26, 30, 35, 38, 53, 64, 68; в „Шутош“, 1874 г., бр. 34). 

При сегашното публикуване на документите и публицистичните материали на Ст. Салгънджиев сме се доверявали на разчитането и бележките на съставителите на предишните техни публикации. Всички текстове се публикуват изцяло без каквито и да било съкращения. Частично е осъвременен правописът и буквописът, като са заменени неизползваните днес буквени знаци, както те са предадени в посочените по-горе издания, подготвени за печат от проф. Хр. Гандев, А. Райкова, Ел. Харбова, Ст. Райчевски, Д. Велева и Тр. Вълов и под редакцията на акад. Хр. Христов. 

Не са коригирани срещащите се в авторовите текстове неточности, грешки и пропуски, както и начина на изписване на думи, имена и понятия, а са запазени така както са излезли изпод перото на авторите им. Подчертаванията от авторите на текстове в документите са предадени с почернен шрифт. Документите са подредени на хронологическия принцип, като всеки от приложените документи се предхожда от пореден номер, кратка анотация и място и дата на документа, които са дело на съставителите. Нашата намеса е единствено, когато са доразкрити съкратени думи и имена, като в тези случаи сме използвали правоъгълните скоби [], практика утвърдена съгласно Правилата за публикуване на исторически извори. [12]