Британката, която много обичаше България!

Мерсия Макдермот (1927–2023) 

В късните часове на 31 март 2023 г. спря да бие сърцето на британската историчка, която неизмерно обичаше България – Мерсия Макдермот. Родена е на 7 април 1927 г. във фамилията на хирурга от Кралския военноморски флот Джефри Палмър Адсхед и учителката Олив Мей Орме. Още от малка проявява упоритост и ученолюбивост, а през бедните следвоенни студентски години се развива любопитството ѝ към малко познатите европейски държави, останали по стечение на историческите обстоятелства зад Желязната завеса. Една от тях е и България. За пръв път бъдещата знаменита историчка и популяризаторка на родната история се среща с нашенци през лятото на 1947 г., когато по време на студентски престой в тогавашна Югославия се запознава с няколко нейни връстници от София, сред които бъдещият поет Павел Матев. 

  Няколко години след като завършва съветска лингвистика в Оксфордския университет (през 1948 г.) Макдермот окончателно е „спечелена“ за българската кауза и през 1957 г. за пръв път стъпва на българска земя. В продължение на цели 32 години тя почти без

прекъсване живее постоянно в София, където първоначално преподава в Първа Английска гимназия, а след това професионалното ѝ развитие продължава в Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Там води спецкурс по „Национално-освободителното движение в Македония“. Първата ѝ книга се появява на английски език още през 1962 г. В сравнително сбит стил тя преразказва българската история в периода 1393 – 1885 година. Втората ѝ, и може би най-популярна и до днес книга, е тази за „Апостола на свободата“ Васил Левски (1967). През 1978 г. публикува изследването си за Гоце Делчев, „Свобода или смърт“, с което тя става доктор на историческите науки. Впоследствие написва и книга за Яне Сандански, онасловена „За свобода и съвършенство“ (1987). 

  

Успоредно със строго научните си занимания Мерсия Макдермот се развива и като изявен общественик, фокусиран върху съвремените българо-британски социално-икономически, политически и културни връзки. В продължение на десетилетия е неизменен председател на Англо-българското сдружение със седалище в Лондон. След демократичните промени напуска България и се установява трайно в родния си Лондон, но дори и на няколко хиляди километра от тук, цялата ѝ същност, интересите ѝ, ежедневието ѝ продължават да бъдат неизменно свързани с нашето отечество. За това свидетелства дори подредбата на нейния дом, където на видно място стоят образци на българското художествено творчество. 

   Приживе, за нейна най-голяма радост, тя бе обявена от два български града за почетен жител – Карлово и Благоевград, а през последните години бе отличена с редица високи държавни отличия като „Орден на розата“, орден „Кирил и Методий“ и орден „Мадарски конник“. Понастоящем нейн личен архивен фонд се съхранява в Държавната организация „Архиви “. 

Поклон пред светлата ѝ памет!