Македония и Белградският комитет (1868–1875)

На снимката: Архимандрит Никифор Дучич, един от главните ръководители на сръбската културно-просветна пропаганда във Вардарска Македония през втората половина на ХIХ в.

сп. "Македонски преглед", 1995, кн. 1. Хаджиниколова, Ел. Сръбската политика към Македония и Белградския комитет (1868–1875)..., 35–56

"...Може да се приеме, че от началото на 1869 г. започва своята работа специалният отдел за провеждане на сръбската пропаганда в турските провинции, свързани с интересите на Княжеството. По тази причина в края на 1870 г. Белградската богословия дава отчет за извършената работа.[51]  Този отчет се отнася за учебната 1869/1870 г., защото е изготвен през ноември 1870 г., а съдържа сведения за една учебна година. 

В него се посочва, че е осъществено обучение на „българи" от Скопие и Велес.[52]  Подчертава се, че българи от тези райони имат желание да учат на издръжка на сръбското правителство. Белградският митрополит Михаил се заема с провеждането на сръбска просветна пропаганда в Македония и създава специален комитет за осъществяването й. Този комитет обаче няма нищо общо с проектите на М. Милоевич, Н. Дучич и Йован Ристич. Когато през 1873 г. М. Милоевич оглавява Второто отделение на Богословията, митрополит Михаил праща писмо до Йован Ристич с предложение за държавни стипендии на български юноши за Белградската гимназия.[53] 

Митрополит Михаил ходатайства за тези българи по молба на Българската екзархия. Вероятно младежите са от Македония, защото митрополитът се противопоставя на желанието на Йован Ристич те да бъдат настанени във Второто отделение на Богословията.[54]  Н. Дучич се свързва с плановете на Йован Ристич за сръбската национална пропаганда от февруари 1868 година.[55] 

От това време датират сведенията, че между тях започва тайна преписка чрез шифър. Като агент на Йован Ристич, Н. Дучич също присъства на эаседанията на Белградский комитет. В края на октомври 1868 г. той съобщава на Йоан Ристич, че ще му изпрати протокола от второто заседание на организацията и ще му предаде отчет за работата на проведеното първо заседание.[56]  

В същото време Ат. Николич запазва приятелски връзки с български дейци. През август 1868 г. Ат. Николич ходатайства през М. Близнавац да се дадат пари на българина Григор Начович, който иска да работи за сръбската пропаганда.[57]  Н. Дучич обаче не одобрява политика за сближение на южните славяни, провеждана от привържениците на Ил. Гарашанин и не иэказва симпатии към работата на П. Орешкович в Сърбия, когото нарича «велик югославски патриот".[58]  

През 1869-1870 г. Дучич се сближава със Стоян Бошкович, Любомир Калевич и Милан Куюнджич, от които има приятелски впечатления и с конто желае да работи в пропагандата.[59]  

Срещите и разговорите на Н. Дучич с изтъкнатите сръбски културни и политически дейци, вероятно проведени по желание на Йован Ристич, са насочени към формирането през 1871 г. на „Дружина за югославско единство".[60]  

Организацията се възглавява от Н. Дучич и включва в ръководството си М. Милоевнч, П. Сречкович, Ст. Бишкович, Ст. Новакович, Л. Калевич, В. Петрович (редактор на в. „Единство"). Тя се заема с развитието на сръбската просвета в турските провинции и с укрепване на църквите на „югославските народи на Балканите".[61] 

Дружината за югославско единство е първата проява на Н. Дучич като ръководен деец на сръбската национална пропаганда. В това формирование той за пръв път обединява своята работа с М. Милоевич, П. Сречкович и др. дейци на сръбската пропаганда в Македония..."

Целия материал четете по-долу: