80 години от гибелта Коста Рацин (К. Апостолов Солев) (2 ноември 1908, Велес – 13 юни 1943, пл. Лопушник, Кичевско) – поет, новелист, публицист.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6
Основно образование на български и сръбски език получава в родния си град. Бил е работник в грънчарския и строителния сектор. Стиховете си е писал на родния си диалект и на книжовен български език. Интерниран е от сръбските полицейски власти заради родолюбивите си изяви. По време на Втората световна война взима участие в партизанското движение.
Убит е при неизяснени обстоятелства от съпартизанин до партизанския лагер в планината Лопушник над Кичево с оставащи съмнения за политическа разправа. В стихосбирката „Бели мугри“ (1939), написана на велешки диалект, възпява живота и борбите на обикновените хора – работници и селяни.
За Коста Църнушанов Кочо Рацин има българско самосъзнание и сам е заявявал, че „Ние сме си българи и името „македонец“ е удобно прикритие за борба в днешните условия на сръбски терор.“ Посмъртно излиза изданието „Стихове и проза“ (1954).
0 коментара:
Публикуване на коментар