За демографските процеси в България, за кризата в тях и начините за
преодоляването ѝ, за темповете на намаляване на населението ни, за
резултатите от последното преброяване у нас и в Северна Македония и за ролята на политиците с доц. д-р Спас Ташев от
Института за изследване на населението и човека при БАН разговаря
журналистът Костадин Филипов
Доц. д-р Спас Ташев е завършил международно икономическо сътрудничество в УНСС и основен курс по дипломация в Дипломатическия институт при МВнР. Защитил е докторат по демография и статистика в БАН. Специализира в областта на международните миграции, задграничните български общности и демографската и миграционна сигурност. Бил е зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина, пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и главен експертен сътрудник към парламентарната комисия по политиките към българите в чужбина в 44-ото Народно събрание. Ръководител е на департамент „Демография“ в Института за изследване на населението и човека – БАН, а също така преподава в Катедра „Национална сигурност и публична администрация“ при Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Автор е на редица публикации у нас и в чужбина, а книгите му „Миграционният натиск върху България 2008–2017 г. Проявление и последици“ и „Българските общности в Западните Балкани“, т. 1: „Албания“, са обявени от Съвета за изследователска дейност към Управителния съвет на БАН за монографии с национално значение за 2018 и 2020 г.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 5
– Доцент Ташев, Вие отдавна се занимавате с проблемите на населението. Наскоро прочетох, че не приемате понятието „демографска криза“, която политиците у нас толкова упорито използват? Какви са Ви аргументите за това?
– Демографските процеси не са нещо абстрактно, те дори не протичат автономно, а са последица от въздействието върху обществото на редица фактори, т.е. налице е една сложна и сравнително бавно протичаща причинно-следствена връзка. Няма как кризата да е в последицата. Неразбирането на тази зависимост е в основата на неуспешните опити за преодоляване на демографския срив. Ако желаем да има промяна, трябва да се управляват факторите, които определят демографското поведение.
Това прави задачата много по-сложна, защото не само състоянието на икономиката и степента на развитие на здравната или социалната система оказват влияние върху демографската действителност. Все повече демографи отчитат нарастващото влияние на променящата се система от ценности в модерното общество. Това комплексно въздействие доведе до явлението „втори демографски преход“. Може да се спори дали неговата икономическа основа е в постиндустриалния стадий като елемент на глобализацията. Но при всички случаи се наблюдава изместване в акцента на ценностите.
При първия демографски преход, който в България е започнал през 20-те години на ХХ в. и приемаме, че е приключил към 80-те години, ценностната промяна е, че родителите осъзнават необходимостта да инвестират средства в по-малък брой деца, за да може потомството им да се обучи добре и да осъществи впоследствие своята успешна реализация.
При втория демографски преход тези, които би трябвало да са родители, смятат, че има още какво да се желае в тяхната собствена реализация, поради което основните усилия са насочени в продължаване на развитието им. А при една част от тази категория в този период от живота им детето, а още повече по-големият брой деца, са пречка. Ако вземем предвид и факта, че в съвременния многообразен свят има завишени критерии към намирането на партньори, съвсем логично възниква отлаганата брачност или отлаганото раждане на първо дете. При определена категория обаче се стига до безбрачие и бездетност, което в някои случаи е напълно осъзнат избор. Това е рамката на сегашните демографски процеси. Сами по себе си те не са в криза, а в криза или в преход са факторите, които им влияят.
– Според последни данни българите у нас сме около 6,5 милиона човека. Кога в миналото България е била с такова население? Какво се случи оттогава насам?
– Подобен брой население България е имала около 1940 г. Но с това приликите свършват. Тогава възрастовата пирамида е била нормална, т.е. имало е достатъчно население в детеродна възраст и малък брой население в пенсионна възраст. Днес възрастовата пирамида е все повече обърната – основата ѝ, където са младите възрасти, става все по тясна, а върхът ѝ, където са големите възрасти, става все по-широк.
Тази възрастова структура на населението всъщност предопределя бъдещето на демографските процеси. От намаляващ брой население в детеродна възраст, дори и хипотетично да се повиши раждаемостта му, е предопределено да имаме малък дял на родените спрямо увеличаващото се население в пенсионна възраст. Тази структура предопределя и високия коефициент на смъртност спрямо общия брой население. За съжаление, стойностите на този показател в близка перспектива ще нарастват.
– Твърдите, че всяка година намаляваме с около 62 хиляди човека? Каква е характеристиката на това число?
– Въз основа на информацията от текущата демографска статистика, през 2022 г. в резултат само на разликата между умиранията и ражданията, населението на страната е намаляло с 61 897 души. Ако вземем предвид и баланса между изселилите се и заселилите се, намалението е още по-голямо. Например разликата в броя на населението в края на 2021 г. и 2022 г. е 391 227 души. Текущата статистика едва ли регистрира всички, които са мигрирали, поради което не трябва да се правят прибързани изводи, особено пък за период от една година. Приемаме за по-достоверни данните от преброяванията.
Според тях през 2021 г. спрямо 2011 г. населението на страната е намаляло с 844 781 души или с 84 500 души средногодишно. В същото време спрямо 1985 г. сме намалели с 2 428 860 души или средногодишно с 67 500 души. Това са годините на политически, икономически, а и на втория демографски и свързания с него ценностен преход. Според демографските прогнози се предвижда известно стабилизиране на процесите, но при всички случаи населението на България ще продължи да намалява.
Големият въпрос е върху кои фактори за намалението как да се повлияе, за да се запази броят на населението в определен бъдещ момент, а впоследствие бавно да се обърне трендът!
– Един от болните въпроси на обществото ни е емиграцията. Имаме ли ясна представа за основните причини за това? Съпоставима ли е българската емиграция с тази от другите страни от Европа?
– Миграцията, особено външната, е феномен, който в някои случаи трудно подлежи на статистическо регистриране, а от тук и на статистически анализ. Имаме например сезонни миграции с продължителност няколко месеца, които в повечето случаи не се регистрират. Миграцията сама по себе си няма еднозначни характеристики.
А в зависимост от вида на миграциите и аналитичната гледна точка, в една или друга степен могат да се намерят редица положителни страни, например паричните преводи от емигранти, натрупването и донасянето на нови знания и опит, създадени контакти и т.н. Тъй като при по-голямата част от миграциите движещата сила е икономическа, именно тук трябва да бъдат насочени първоначалните усилия за справяне с демографския срив.
Не толкова да се завърнат тези, които са напуснали, а да се провежда политика на задържане към тези, които желаят да напуснат. Тук своя роля също имат ценностите, неотделима част от които е и борбата с корупцията, ограничаване на партийния модел за кариерно развитие и върховенство на справедливостта. Едва когато постигнем такъв стадий, можем да очакваме и процес на завръщане на изселили се български граждани, а също така и на трудови миграции на представители на историческата българска диаспора, която също може да участва при формирането на работната сила в България.
Всъщност емиграцията е единствения инструмент, който в краткосрочен план може да повлияе на демографските показатели. При утвърждаването на такава стабилност в държавата ни, която да създава условия за планиране на следващия стадий от живота, можем да очакваме в средносрочен и дългосрочен план и подобряване в показателите за естествен прираст на населението.
– Имаше съобщения, че по време на пандемията доста българи, живеещи в чужбина, са се върнали у дома. Това временно явление ли беше или е част от устойчива тенденция?
– Да, имаше такива съобщения. Дори за първи път заговорихме за положителен миграционен прираст, но той се оказа много краткотраен. За съжаление, данните от преброяването не констатираха значим такъв. В мига, в който отпаднаха ограниченията срещу разпространението на Ковид-19, бившите емигранти отново напуснаха България.
Ние пропуснахме важен момент, по време на който да създадем условия за тяхна бъдеща реализация в страната. Мисля, че тепърва ще се правят сериозните оценки за нанесените поражения не само върху икономиката.
– Минаха няколко месеца от поредното преброяване у нас? Като демограф, какво ще ни препоръчате – да вярваме на данните от него безапелационно, или има някои спорни момент?
– Приемам данните за сведение, като цяло те дават общата картина, но не съм сигурен в детайлите. Познавам живеещи в България лица, които през 2021 г, нито са се преброили онлайн, нито са посетени от преброители. Не мога да преценя какъв е техния дял, но като имам предвид и проблема с отчитането на външната миграция, известен скептицизъм няма да навреди. В никакъв случай това не е само наш проблем. Наблюдава се в целия свят. Тук искам да подчертая нещо много важно за нас като българи.
През 2021 г. в Северна Македония също се проведе преброяване. Но там официално се изнесе информацията, че 120 хиляди или 6,6% от нейните граждани не са посетени от преброители, а данните за тях са въведени служебно. Още преди да започне преброяването огласихме, че сме получили информация, че предварително се съставят списъци на домакинства на лица, които са заявили, че ще се декларират като българи, поради което преброителите са инструктирани да не ги посещават.
За съжаление, никой политически фактор у нас не обърна внимание на този факт, а това е само едно от многото драстични нарушения на съвременните принципи на преброяване в Северна Македония.
– Българските политици често преиграват с темата за демографията, особено в предизборните кампании. Какво е Вашето впечатление – че те остават при лозунгите и популизма, или че сериозно са загрижени за ситуацията?
– Често пъти чувам българските политици взаимно да се обвиняват, че са загубили връзка с реалния живот. Това обаче е само едната страна на проблема. Демографските процеси се повлияват много бавно. За да стане това, необходима е успешна последователна и продължителна политика. Тя при всички случаи надхвърля един управленски мандат и затова приемствеността е важно изискване. За съжаление, у нас няма такава приемственост.
Често пъти е декларирано започването на дадена политика, но при смяна във властта тя е преустановена и след известно време се тръгва отначало. А през последните няколко години нямаме изпълнителна власт, просъществувала дори само един цял мандат. Поради бързата смяна в управлението партийната политика се интересува и инвестира в бързо постиган дивидент. В сегашната ситуация партийните ръководства не могат да отделят ресурс за нещо, евентуалната полза от което би дошла след 15–20 години.
– При това положение възможно ли е съществуващата партийна система у нас да създава работещи стратегии за бъдещето? Някак не ми се вярва.
– И правилно не Ви се вярва. Сегашната партийна система в България не може да създава реални, работещи стратегии за бъдещето. Тя обективно няма потенциал за това. Затова смятам, че е необходимо да има и институции в определени сфери от обществения живот, в които партийните кадрувания да са сведени до минимум. Демографията е една от тези сфери.
Затова след като стана модерно да се говори за промяна в Конституцията, което е безспорна обществена необходимост на фона на неработещия политически модел, то трябва да се създаде пространство за създаване и реализиране на обществени консенсусни политики по национално-значими въпроси. Там партиите също биха имали своето място и роля, изразяваща се във внимателно надграждане на постигнатото, без да търсят краткотраен дивидент.
Не знам дали нашите политици осъзнават тази необходимост, поради което пак стигаме до системата от ценности и тяхното отстояване. Периодично се говори за необходимостта от реформи в образованието. Истинската реформа обаче започва с прочит на сегашните учебници. Тъй като децата ми са ученици, налага ми се да чета учебниците и честно казано съм изумен от несистематизираното, несъобразено с възрастта поднасяне на факти, някои от които са излишни, а в същото време липсват основополагащи знания и логическата връзка между тях. Такива деца няма да бъдат подготвени за реалния живот, поради което ако не променим нещо, няма как да очакваме чудеса в тяхното бъдещо демографско поведение.
0 коментара:
Публикуване на коментар