Глаголица – първата старобългарска азбука

Доц. д-р Ваня Мичева, Институт за български език – БАН

Първата старобългарска азбука – глаголицата – е създадена през 862/863 г. или 855 от Константин-Кирил Философ. В Пространното житие на св. Кирил създаването на азбуката и първите преводи на славянски език се отнасят към 862, 863 г. и се свързват с молбата на княз Растица (Ростислав) към ромейския император Михаил III във Велика Моравия да бъдат изпратени християнски просветители, които да разясняват Божието слово на разбираем език.  В За буквите на Ч. Храбър обаче се споменава 855 г. 

По това време според Св. Константин-Кирил се оттегля в манастира при брат си Методий, където “беседват само с книгите”. От чисто филологическа гледна точка по-вероятна е по-ранната година, защото превръщането на един диалект в книжовен език е продължителна дейност, за която са нужни много време и труд. 

Доказателства, че глаголицата е първата създадена от Кирил азбука

В Залцбургския меморандум от 871 г. пише, че Методий се появил в Панония с „новооткрити славянски букви“, а това определение подхожда само за глаголическите знаци, които са различни от употребяваните по това време в Европа латинска и гръцка азбука. 

“За буквите” на Черноризец Храбър също доказва, че първата старобългарска азбука е глаголицата. Списъкът на буквите в произведението, който се възстановява по най-старите преписи, съвпада по състав с най-ранните запазени абецедари и акростихове на глаголица. 

Същност на глаголицата като писмена система

Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Почти 200 г. изследователите търсят източници за Кириловите букви – в миналото сред византийския минускул, еврейската, самаританската, арабската, грузинската, арменската и др. азбуки; днес – сред тракийската писменост линеар А и В, първобългарските руни и др. Всъщност Кирил използва натрупания опит, но не заимства пряко. 

Кирил създава нова графична система, чийто знаци са филологически мотивирани – в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Веларните съгласни съдържат общ елемент, общност в начертанията имат и двете ерови гласни. Двете носови гласни са сложни графеми, в които към основния вокал е прибавен специфичен елемент за носовия призвук.

Глаголическите букви са изградени от три основни фигури: кръст – символ на християнството, триъгълник – знак за единството на Светата Троица, и кръг – знак за безкрайността и вечността на сакралното. Може да се каже, че глаголическите букви са единствените, съзнателно положени в пространството на християнската символика. Формата на кръста ясно личи в: Ⰰ – А, Ⰱ – Б, Ⰽ – К. Кръг откриваме в: Ⱁ – О, Ⱉ – О, а по-малките кръгчета са специфичен белег на глаголицата: Ⰲ – В, Ⰳ – Г, Ⰴ – Д, Ⰾ – Л и др. Две букви са съставени от кръг и триъгълник: Ⰻ – И, Ⱄ – С, съкратено название на Иисус, Божия Син: ⰋⰔ, Ис. 

Разпространение на глаголицата

1. В Моравия и Панония. Глаголическите книги освещава в Рим папа Адриан ІІ. 

2. В България – глаголически книги донасят със себе си прогонените Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум и Ангеларий. На глаголица се пише в старобългарските книжовни средища Плиска, Преслав и Охрид.

3. Глаголически ръкописи се пренасят и в Киевска Рус в края на Х в. при покръстването ѝ. 

4. В Далмация и Хърватска глаголическата писменост е свързана с част от прогонените от Моравия ученици на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Глаголицата е основна писменост по тези земи чак до ХVI в., а до ХIХ в. се печатат глаголически книги.