Конституционните промени в Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6

Активизирането на опитите от страна на управляващите в Скопие за включването на българската общност в Конституцията на Република Северна Македония и някои сигнали от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, че е възможно разчупване на твърдата позиция на тази партия срещу вписването на българите в основния закон на страната, правят необходимо да се прегледат възможните ползи от официализирането на статута на македонските граждани със запазено българско национално самосъзнание. Конституцията на Република (Северна) Македония е приета на 17 ноември 1991 г. Тогава албанските депутати в парламента на страната не гласуват за нея, защото албанците не са включени в текста ѝ като държавотворен елемент. Досега в конституцията на страната са извършени осем изменения. Първата промяна е много бърза по време – още на 6 януари 1992 г. е направена първата поправка под натиска на Гърция, с която парламентът е принуден да заяви, че Република Македония няма териториални претенции към съседните държави. 

В първото допълнение се казва, че: „1. Република Македония няма териториални претенции спрямо съседните държави. 2. Границата на Република Македония може да се променя само в съответствие с Конституцията, въз основа на свободната воля и в съответствие с общоприетите международни норми“. Във второто допълнение се казва, че: „1. Републиката, в този случай, няма да се намесва в суверенните права на другите държави и в техните вътрешни работи“. Третото изменение на конституцията, гласувано на 16 ноември 2001 г., е най-голямото и най-важното, защото преформатира коренно конституционно-юридическата и политическата система на Република Македония. 

Тази промяна е следствие от въоръжения конфликт с Армията за национално освобождение, уреден с подписването на Охридското споразумение, имащо за цел да гарантира конституционните права на албанското население. Приети са общо 15 поправки, които гарантират различни конституционни права на албанците и на другите етноси в страната. 

 Четвъртото допълнение променя преамбюла на конституцията: „1. Гражданите на Република Македония, македонският народ, както и гражданите, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, босненския народ и други...“. 

С петото допълнение „македонският език” запазва статута си на първи официален език, докато албанският език се определя статистически, а не въз основа на неговото признаване на международно ниво: „1. На цялата територия на Република Македония и в нейните международни отношения, официален език е македонският език и неговата кирилска азбука. Друг език, който го говорят най-малко 20% от гражданите, също така, е официален език и неговата азбука, както е определено с този член“. 

Шестото допълнение предвижда „…адекватно и справедливо представителство на гражданите, които принадлежат към всички общности, в органите на държавната власт и другите публични институции на всички равнища“. 

Със седмото допълнение се гарантира конституционното и законовото равенство между всички религиозни общности, а Македонската православна църква вече не е единствената религиозна институция, която се споменава в член 19 от конституцията. 

Осмото допълнение е много важно и ще се цитира цялостно: 

„1. Членовете на общностите имат право свободно да изразяват, да култивират и да развиват идентичността и особеностите на своите общности и да използват символите на своите общности. Републиката гарантира на всички общности защитата на етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност. Членовете на общностите имат правото да основават културни, художествени, образователни институции, както и научни дружества и други дружества с цел изразяването, култивирането и развитието на своята идентичност. Членовете на общностите имат право да се обучават на своя език в началното и средното образование, по начин, определен със закон. В училищата, в които образованието се провежда на друг език, се изучава и македонски език“. С деветото допълнение „1. Републиката гарантира защитата, прогреса и обогатяването на историческото и художественото съкровище на Македония и на всички общности в Македония, както и на благата, които го съставят, без да се взема предвид техният юридически режим“. 

Останалите поправки на конституцията най-вече гарантират използването на „принципа на Бадентер“, т.е. случаите, в които е необходимо двойното гласуване (изисква се мнозинство и от депутатите, представляващи различните етнически общности). Следващите изменения на конституцията са свързани най-вече с реформирането на съдебната система и с гарантирането на някои права на гражданите. Осмото, засега последно изменение, закрепва резултатите от Преспанското споразумение, подписано на 17 юни с Гърция. На 11 ноември 2019 г. парламентът приема две допълнения, с които името на държавата е изменено на Република Северна Македония. За поредното изменение на Конституцията на Република Северна Македония, свързано с включването на българската общност, което е важно условие за продължаването на интеграцията на тази страна в ЕС, са нужни поне част от гласовете на депутатите от ВМРО-ДПМНЕ. 

Християн Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ, на своята среща с министър-председателя Димитър Ковачевски в началото на месец юни, предложи две възможности за гласуването от неговата партия на т.нар. Френско предложение: първата възможност включва създаването на разширено правителство, което да одобри конституционните изменения, но те да влязат в сила в деня на членството на Република Северна Македония в ЕС; втората възможност – одобряването на конституционните изменения и бързи предсрочни избори с допълнителни гаранции от ЕС, че България няма да блокира за в бъдеще присъединяването към Съюза с допълнителни искания. Исканията на ВМРО-ДПМНЕ са несъвместими с преговорната рамка за Република Северна Македония, защото българите трябва да се впишат в конституцията преди провеждането на Първата междуправителствена конференция с тази страна. 

Ако вписаната в конституцията българска общност не получава всички права, предвидени в нея, то България не просто има правото, но трябва да блокира евроинтеграционния процес на Република Северна Македония, защото ще се наруши принципа на правовата държава. И при двата варианта ВМРО-ДПМНЕ постави едно допълнително условие: правителство без участието на най-голямата албанска партия Демократичния съюз за интеграция (ДСИ). 

Гневът на Мицкоски към ДСИ е предизвикан от факта, че от 2017 г. насам тази албанска партия предпочита да съставя правителства със СДСМ вместо с ръководената от него партия. От ДСИ веднага заявиха готовност да изпълнят условието на Мицкоски и да напуснат правителството, ако това ще доведе до изменението на конституцията. Външният министър Буяр Османи, който е и заместник-председател на ДСИ, заяви впоследствие, че са готови да „работят и индивидуално“ с депутати от опозицията, за да ги убедят да подкрепят промените. Останалите албански партии също подкрепят всякакви правителствени комбинации, ако те ще доведат до изменението на конституцията на страната. 

Само от Движение „Беса“ решиха да изиграят националистическата карта, като заявиха, че техните депутати (двама души) няма да подкрепят промените, ако албанският език не получи равен конституционен статут с „македонския“, но техните гласове няма да бъдат решаващи при варианта с включването на депутати от ВМРО-ДПМНЕ при гласуването, а в случай, че все пак тези два гласа са необходими, върху тях ще се окаже нужният натиск от другите албански партии. Включването на българската общност в Конституцията на Република Северна Македония може да не се осъществи през тази година, но рано или късно ще бъде факт. Българската държава трябва да използва всички механизми на ЕС, но и на други международни организации, за да се гарантират и реализират ефективно всички видове колективни и индивидуални права, предвидени в македонската конституция за различните общности. 

 Д-р Антон Панчев