Костадин Филипов: За защитата на правата на човека няма сезон

Източник: бюлегин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6

За защитата на правата на човека няма сезон Случи се отново. За втори път в рамките на няколко месеца активист на сдружение на българите в Северна Македония бе нападнат и пребит. Бекир Кадриевски, съпредседател на организацията „Шемето“ от Струга е станал жертва на поредната атака от омраза. Пострадалият вече е у нас и се лекува във Военномедицинска академия в София. Познат сценарий, нали? 

И като технология на скандала, при който Бекир е бил нападнат и бит. И като реакция на властите в Северна Македония, които заявиха, че случаят е на битова основа и е разчистване на стари сметки между нападателя и пострадалия. Значи, мотивът не е бил етническа омраза срещу човек с българско самосъзнание, като Кадриевски (не мога да преглътна това Кадриески, което преднамерената промяна в езиковата норма в Скопие налага!), макар че биячът е крещял, че „така ти се пада, българино!“. Или нещо такова. Браво на полицията, че бързо е открила и задържала нападателя, може би защото предварително го е познавала. Пък и инцидентът се е случил посред бял ден, на видно място, без онзи да се крие. 

Вероятно защото е наясно с правните и законовите последствия от своето действие, като се имат предвид другите предходни случаи на атаки и насилие над хора с българско самосъзнание, или провокации срещу помещенията в сградите на техните сдружения. Онзи, певецът, Алабаковски, дето се опита да пали офиса на сдружение „Иван Михайлов“ в Битоля, продължава да е на свобода, да си пее и да се изживява като герой, с когото правосъдието няма никакво намерение да се занимава. Че какво по-силно стимулиращо средство от това да си наясно, че каквото и да сториш, няма нищо да ти се случи, щом то е насочено срещу българите там. Да, разбирам, че местните власти в Скопие никак не желаят подобни случаи както този с побоя над Кадриевски да се политизират. Имат си своите основания за това. 

И те не са свързани с изясняването на истинската причина и мотив за такива нападения, а с нежеланието да се стигне до признанието, че те, властите, чрез медиите в държавата са истинските виновници за наслояването на омраза срещу всичко, което само дори понамирисва на българско. Прочетете по-горе информацията за становището на министъра на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, който препоръчва да се запази спокойствие до пълното изясняване на инцидента. Имало две версии – едната на нападателя, а другата – на нападнатия. Ами че то и при всички други подобни случаи обикновено версиите на двете страни не съвпадат, какво тука има сложно и особено, та Османи препоръчва да не се вдига излишно напрежението. Чух и прочетох и други препоръки от този тип. 

Моментната политическа ситуация в Северна Македония била такава, че по-добре би било случаят с Кадриевски да не се раздухва, както стана през януари когато Християн Пендиков от Охрид бе пребит. Причината – тогава, през зимата политическата картина край Вардар била една, а сега – съвсем друга. Чакайте, че кой е казал, че защитата на правата на човека е сезонна работа и че е функция на политическото състояние и вътрешно противоборство между партиите в една държава? Както е тръгнало, в Скопие може и да изработят календар, от който да се вижда в кой период от годината може да се оказва насилие заради изявена етническа определеност, и в кой не може. 

Къде отива тогава универсалният характер на защитата на правата на човека, който впрочем е в основата и на така наречените евроатлантически ценности, които у нас през последните месеци бяха издигнати на пиедестала на мантра, с която политиците ни лягат и стават. И ни препоръчват да не се грижим чак толкова за Кадриевски, който, представете си, нямал българско гражданство, а само се изявявал като българин въпреки принадлежността си към мюсюлманската вяра. Да, да, и мои колеги и приятели са най-активни в такава „препоръка“. Да им се чудиш на акъла и разбирането за защита на правата на човека. Същото е и оттатък границата, ама клетвите не струват нищо пред страданието и болката на всеки индивид, чийто права са накърнени, и то по този груб и насилствен начин. 

 Да, знаем. Властите в Скопие търсят подкрепа за промяна на конституцията на страната с вписването на българите като част от българския народ в нея. Времето им за това вече изтича, а компромис и решение не се виждат. Анкети показват, че над половината граждани на Северна Македония не искат българи в основния закон на страната. Пък аз питам – кой създаде и продължава да създава такива настроения в обществото, ако не самите власти със своето поведение и публични изказвания. И сега ни предупреждават да не „инструментализираме“ случая с Кадриевски, защото щял да създаде атмосфера, в която вземането на решение за вписването на българите в конституцията щяло да стане много, ама много трудно. И щяло да нанесе сериозни политически щети на управляващите. На същите тези, които в момента препоръчват мълчание за побоя в Струга, но пък организираха помпозни тържества в село Ваташа край Кавадарци по повод 80-та годишнина от гибелта там на 12 младежи от селото, за която вината е на „българския фашистки окупатор“. 

Ама, на тържествата нямало високопоставени представители на властта, оплакват се организаторите. А президентът Стево Пендаровски какъв е? Нали той самият отиде и положи цветя пред гробовете на младежите. После, от София били инструментализирали историческите събития. А случаят с децата от Ваташа, една от най-тежките човешки драми по време на българското администриране на Македония в периода 1941–1944 г., е правно и научно изяснен и решен, виновниците са понесли наказанието си, което сега се вменява преднамерено на целия български народ, както и на гражданите на Северна Македония, които се чувстват българи. Видях в социалните мрежи фотос на групичка от пет-шест българи, очевидно семейна трупа, тръгнала на екскурзия, да се снима пред паметника на убитите деца от Ваташа. 

 Нищо и никаква група на няколко познати у нас лица, но която даде основание на медиите в Скопие, или поне на някои от тях, да заявят, че ето, виждате ли, българските интелектуалци признават вината на своята държава за трагедията. Старата медийна практика край Вардар в действие – да не можеш или да не искаш да отличиш личното от институционалното, щом става дума за пропаганда срещу България. Покойният проф. Божидар Димитров казал нещо, което в Скопие не се харесва и хоп, това се приписва на държавата. Когато години наред си ползвал тази методика да обработваш собственото си общество, защо сега търсиш подкрепа от София, препоръчвайки мълчание за случая Кадриевски. Нали се разбрахме, защитата на правата на българите край Вардар не е сезонна дейност, нито пък политически целесъобразна. Каквото сте дробили, сега сърбайте.

 Костадин Филипов