Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 6
Неговият дядо митрополит Генадий Велешки и баща му Иван Генадиев са дейци на черковно-националното движение. Брат е на Никола Генадиев. От 1880 г. живее и учи в Пловдив, където впоследствие се включва в културния и обществено-политически живот. Следва в СУ. През 1895 г. се присъединява към ВМОРО.
Учителства в Лозенград и Мустафа паша (дн. Свиленград) (1895–1897) и осъществява културно-просветна и революционна дейност. Работи за революционната организация в Одринска Тракия.
След извършено убийство е осъден, затворен и изгонен от Турция. През 1902 г. се установява в София. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Тракия и е редактор на в. „Македоно-одрински куриер“ (1903).
След 1909 г. се отдава на обществено-политическа и стопанска дейност. Избиран е за народен представител. Противопоставя се на участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Занимава се с издателска и публицистична дейност. Автор е на книгата „Своеволията и престъпленията на чуждестранните банки в България“ (1933).
След Втората световна война се обявява против предаването на Пиринска Македония на Югославия и срещу официалното отричане на българския характер на Македония. Прави преводи, пише публицистика и спомени за политически и културни дейци. Негов личен архив се съхранява в ДА „Архиви“.
0 коментара:
Публикуване на коментар