Доц. д-р Ваня Мичева, Институт за български език – БАН
В края на ІХ или в началото на Х в. в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата. Причините за появата ѝ са свързани с вековната традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. А след покръстването латински и гръцки език и писменост се използват за нуждите на българското богослужение, но „без устроение“, както пише Черноризец Храбър. „Устроението“, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на кирилицата.
Не са открити кирилски епиграфски източници преди появата на глаголица по българските земи.
2. Редът на буквите в кирилицата следва този в глаголицата, а не е според числените стойности на заетите от гръцката азбука букви.
3. Съществуват глаголически палимпсести, при които върху изтритите текстове на глаголица се пишат нови на кирилица.
4. Буквите за специфичните български звукове, които не съществуват в гръцкия език и за които няма графеми в гръцката азбука, по произход са свързани със съответните глаголически букви.
Същност на кирилицата като писмена система
Кирилицата е съставена от 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на българските звукове: Б, Ж, Ꙁ, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, Ꙑ, Ю, Ѫ, Ѧ, Ѣ.
Почти пълно съвпадение между знаците и в трите азбуки – глаголица, кирилица и съвременна кирилица, има при пет от буквите за означаването на специфичните български звукове: Ⱌ Ц Ц; Ⱎ Ш Ш; Ⱋ Щ Щ; Ⱍ Ч ; Ⰶ Ж Ж.
Духът и формите на глаголическата писменост се пазят и в други кирилски букви, които са с по-ниска степен на изоморфност: Ⰷ Ꙃ ДЗ/З; Ⱏ Ъ Ъ; Ⱐ Ь Ь.
Разпространение на кирилицата през Х – ХII в.
В България двете азбуки се употребяват успоредно дълго време, но към края на ХI и началото на ХІI век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата. От началния етап на старобългарската писмена традиция, X – XI в., са запазени 10 кирилски ръкописа, а също и много надписи. Най-ранният датиран е Надгробният надпис от 920 – 921 г. край с. Крепча, Търговище. Безспорно съществуват и по-ранни, но без категорична информация за времето на възникването им.
В Киевска Рус кирилицата и кирилските ръкописи са пренесени при покръстването ѝ през 988 г. А оттам в целия източнославянски свят. Преписи на кирилски ръкописи са открити на територията на Русия, Украйна, Беларус.
От Х в. нататък в Сърбия и в целия южнославянски свят се разпространяват български кирилски произведения.
0 коментара:
Публикуване на коментар