Албания рязко се отдръпва от Скопие по пътя към ЕС

Промени в политиката на Албания по отношение на присъединяването към ЕС 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 7

Министър-председателят на Албания Еди Рама показа, че е готов за сериозна промяна в своя подход и стратегия относно присъединяването на страната му към ЕС. През последните няколко години управляващите в Тирана залагаха на колективните действия с някои от другите страни в Западните Балкани и най-вече с Република Северна Македония, с която са и в сходни изходни позиции по пътя към ЕС. Албанският министър-председател очевидно смяташе, че с колективни действия по-лесно може да се преодолее съпротивата на страни като Франция, Нидерландия, както и тежките условия на Гърция спрямо Албания. Това беше и основната причина за създаването на инициативата „Отворени Балкани“, в която се включиха Р Албания, Р Сърбия и Р Северна Македония. 

Еди Рама беше най-големият пропагандист и говорител на „Отворени Балкани“ в международен план и си позволяваше някои доста непремерени изказвания. На Срещата на върха между ЕС и страните от Балканите в Бърдо, Словения, през октомври 2021 г., той реагира остро срещу Съюза и поиска от страните членки: „ако не ни включвате във вашето семейство, поне не ни пречете за „Отворени Балкани“. Няколко месеца след това, рамо до рамо със своите македонски и сръбски партньори, той заплаши, че ще бойкотира поредната среща на върха с ЕС, поставяйки въпроса: „Какво да правим там?“, а след като все пак отиде, Рама почти заплаши европейските страни: „Ако не искате нашият район да се разруши, подкрепете „Отворени Балкани“. В своята реч тогава пред европейските лидери той спомена думи като „война“, „конфликт“, „кръвопролитие“. Рама се опитваше да играе ролята си на „лобист“ като няколко пъти искаше сметка от ЕС за незапочването на преговорите, за българското „вето“, непремахването на визовия режим за Косово, като представяше „Отворени Балкани“ като едно малко копие на голямото европейско семейство. Ролята на Еди Рама, като говорител на сръбско-албанско-македонската тройка и спрямо министър-председателя на Косово Албин Курти влоши отношенията му с ръководството на тази страна. Когато Курти написа писмо с аргументи защо тази инициатива е вредна за Косово, Еди Рама му отговори от Охрид: „Отворени Балкани“ нито се спират, нито се закриват. Който им се противопоставя, ще се разочарова. Който се колебае, ще си загуби времето“. 

В този контекст албанският министър-председател се зае и с разрешаване на конфликта между Сърбия и Косово. Един проект за Асоциацията на сръбските общини в Косово, предложен от Еди Рама, както и анулирането на общото заседание между правителствата на Косово и Албания, което беше предвидено за 14 юни, допълнително увеличи напрежението между Рама и Курти, които предпочитат да полемизират задочно през последните месеци. Споровете между двамата министър-председатели достигнаха кулминацията на 6 юли, когато Курти отказа да се срещне с Рама, осъществил официално посещение в Прищина. След като вложи толкова усилия и емоции в проекта за „Отворени Балкани“ и влоши отношенията с Косово донякъде беше изненадващо заявлението на министър-председателя на Албания Еди Рама от 1 юли: „Отворени Балкани“ беше една инициатива, която се породи от нуждата да се стимулира Берлинския процес и извърши тази мисия, за която беше създадена. Ние трябва да се потопим сега в Берлинския процес, защото имаме тази възможност, имаме Берлинския процес в Тирана. Имаме възможност да го направляваме като процес с голямата подкрепа, която имаме от Германия, от канцлера Шолц и от всички други и същевременно разбирате какво означава? ... Как можем да държим обединен Европейския съюз? Защото не всички там са внимателни, не всички там имат интереса, който имат тези, главните, за да ни подкрепят, за да подкрепят Западните Балкани...“. 

Има доста вероятни обяснения за пируетите, които прави Еди Рама в своята регионална политика. От една страна, той не иска повече да демонстрира голямата си близост със сръбския президент Александър Вучич, когато Сърбия се намира под силен натиск заради запазването на връзките си с Русия след избухването на войната в Украйна. От друга страна, Рама реши да смени стратегията в присъединяването си към ЕС и да разчита на индивидуалните постижения на Албания. 

Разбира се, инициативата „Отворени Балкани“ ще продължи да съществува и подписаните споразумения ще продължат да се прилагат и развиват. Албанският министър-председател обаче отправя послание, че повече няма да разчита на „пакетното“ придвижване на страните от региона към ЕС и няма да се правят импровизации и опити за изграждане на общи позиции в присъединителния процес. Тази позиция на албанския министър-председател намери потвърждение и при посещението му в Скопие на 6 юли, когато той изрече дежурните фрази за развитие на сътрудничеството със Скопие и за общата европейска перспектива, но не се ангажира с никаква подкрепа за съвместни конкретни действия с Република Северна Македония в предприсъединителния процес. Този извод се подкрепи от проведената на 17 юли в Тирана неформална среща на министър-председателите на страните от Западните Балкани, като Албин Курти не участва в нея. 

Тази среща беше част от подготовката на Срещата на върха на страните от Берлинския процес, която трябва да се проведе в албанската столица на 16 октомври. Целта на неформалната среща беше изработването на общи искания, които да се представят през октомври, но те се ограничиха до идеята да се предложи ЕС да създаде „нов икономически план за подкрепа на Западните Балкани“. 

Опитите за изграждане на стратегическо политическо сътрудничество между Сърбия, Албания и Република Северна Македония е на път да се провалят под напора на обстоятелства с различен произход. Управляващите в Тирана започнаха да разбират, че едно стратегическо сътрудничество със Сърбия вреди на отношенията с Косово, но и с евроатлантическата общност. Също така обвързването на евроинтеграцията на Албания с тази на Република Северна Македония беше използвано от евроскептичните среди в Западна Европа за забавяне на започването на преговори присъединяване към ЕС. В Тирана спешно се нуждаят от изработването на нова регионална стратегия, както и от засилване на еманципирането от Белград и Скопие, за да подобрят възможностите за ускоряване на преговорите за членство в ЕС. 

 Д-р Антон Панчев