115 години от Младотурската революция (1908 г.)

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 7

115 години от Младотурската революция (1908 г.) – държавен преврат в Османската империя, осъществен от комитета „Обединение и напредък“ през м. юли 1908 г. Участниците в младотурското движение полагат началото на организацията на своя конгрес в Париж през 1902 г. Те се обявяват за конституционно управление и за либерализране на държавно-административното управление. Водачите на движението се опитват да предотвратят намесата на великите сили и изострянето на национално-освободителните движения, за да спасят целостта на Османската империя. 

 Срещата в Ревал през м. юни 1908 г. между руския цар Николай II и английския крал Едуард VII, на която се постига споразумение за засилване на чуждестранния контрол в Македония, активизира младотурците. Началото на Младотурската революция е поставено на 3 юли 1908 г., когато офицери от военния гарнизон и полицията в Ресен обявяват неподчинение и започват четническа борба. Части от турската армия в Битоля, Скопие, Солун и Одрин, както и прехвърлени от Анадола войски отказват да се сражават срещу бунтовниците и преминават на тяхна страна. 

 На 23 срещу 24 юли Абдул Хамид II, който не разполага с верни военни сили, е принуден да подпише ираде за възстановяне на конституцията от 1876 г. и за провеждане на парламентарни избори. Младотурската революция е посрещната с удовлетворение от народите в империята. Променената обстановка създава предпоставки за легализиране на дейците от българското националноосвободително движение, които учредяват свои политически и обществени организации – Съюз на българските конституционни клубове, Народнофедеративна партия (българска секция), Социалдемократически дружества, Български учителски съюз, Българска матица и др. 

 След извършения преврат в Цариград през м. април 1909 г. четнически формирования на ВМОРО подпомагат дейците от младотурското движение да възстановят властта си. В края на 1909 г. неговите ръководители се отказват от първоначалните си идеи за признаване на културно-националните права на нетурските народности в империята и повеждат открита националистическа политика за отоманизирането им. 

 Властите разформироват българските политически партии, налагат ограничения в църковно-училищните права на общините, предприемат мащабна обеззоръжителна акция и извършват насилия над българското население, което принуждава ВМОРО да поднови дейността си през 1911 г.