МНИ – съорганизатор на честване в Дупница по повод 120 години от Илинденската епопея

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 8

На 2 август 2023 г. предобед, след панихидата за участниците в Илинденско-Преображенското въстание (1903) и техните следовници, отслужена от духовници на Дупнишка духовна околия, пред паметните морени на Никола Малешевски и Методи Димов в Дупница доц. д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН и Македонския научен институт, произнесе тържествено слово за Илинден. 

„Πpeди 120 гoдини eднa чacт oт бългapcĸaтa нaция, ĸoятo бeшe ocтaвeнa пoд yпpaвлeниeтo нa Ocмaнcĸaтa импepия, ce вдигнa зa cвoбoдa и чoвeшĸи пpaвдини. Дaли ce e вдигнaлa зa oбeдинeниe c Бългapия, дaли ce e вдигнaлa c миcълтa зa няĸaĸвa имaгинepнa бaлĸaнcĸa фeдepaция – подчерта доц. Георгиев, – нe e вaжнo. Cвoбoдaтa винaги e eднo и cъщo нeщo – дa живeeш cвoбoднo“. 

Той призова да тачим паметта и делото на илиндeнци и пpeoбpaжeнци, които се бориха, а мнозина и загинаха за свободата на българите в Македония и Тракия. След словото бяха поднесени венци и цветя в знак на почит и признателност към делото на Никола Малешевски и Методи Димов. В 17.30 ч., в Общинската художествена галерия в Дупница, се проведе Кръгла маса на тема „Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г. в българската история“. Организатори са Община Дупница, Институт за исторически изследвания – БАН, Македонски научен институт и Исторически музей – Дупница. Г-жа Анелия Геренска, директор на Историческия музей – Дупница, откри форума със слово за Илинденско-Преображенското въстание. 

Спря се на отделни детайли от историята на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), осъществила героичното събитие през лятото на 1903 г., когато българите в Османската империя заявяват на света, че няма да търпят ужасите и тиранията на една деспотична система. Определи въстанието като еманация на националноосвободителното движение на българите от Македония и Тракия, продължили подвига на априлци от1876 г. Г-жа Геренска прочете приветствено слово от името на инж. Методи Чимев – кмет на Община Дупница, домакин на научния форум. 

 С приветствени слова бяха поздравени участниците и гостите в Кръглата маса от името на проф. д-р Даниел Вачков – директор на Института за исторически изследвания – БАН, и от проф. д-р Георги Николов – председател на Македонския научен институт. Началният доклад „Размисли за Българския Илинден 1903 г. – 120 години по-късно“ бе на водещия – доц. д-р Георги Н. Георгиев. Той изрази мнение, че българският Илинден от 1903 г. не е неуспешен, нито пък трагично разгромен, защото постига и дори надмина минимума от целите си в изключително неблагоприятна международна конюнктура. 

Решението за въстание не е взето с лека ръка и с леко сърце, то се налага от обстановката. След по-малко от десетилетие ефектът от въстанието довежда до европейска намеса, и с отложено действие – до освободителна война. Движението запазва и предава на българската държава историческия шанс да реши наследения от Възраждането общобългарски въпрос. Това, че българският политически елит не успя да се справи с тази задача, като не се оказа на висотата ѝ, е тема за друг разказ, завърши словото си Г. Георгиев. 

Доц. д-р Александър Гребенаров се спря на източниците, отразяващи героизма на илинденци в паметта на нацията. Той припомни за известния Мемоар на Вътрешната организация от 1904 г. и за слабо познати чествания на годишнината от въстанието през годините на Първата световна война. И след националната катастрофа от 1919 г. героизмът на илинденци не е забравен – издания на Македонското младежко дружество „Вардар“, на Илинденската организация и на Македонския научен институт са едни от най-ценните източници за историята на Илинденско-Преображенската епопея. Обърнато бе внимание на невярната интерпретация за характера на въстанието, която се разпространява по политически причини след 1944 г. в НР България и НР Македония. В Скопие тя продължава и до днес, въпреки огромния брой автентични документи и издания, показващи българската народност на дейците на ВМОРО, както и на преобладаващото население в Македония. 

Доц. д-р Ангел Джонев в презентацията си „Илинденци в стъклени негативи“ представи съдържанието на колекция от стъклени негативи. Тя е дело на фотографа Атанас Новев, заснел множество чети, които преминават към/от вътрешността на Македония. Част от снимките са направени в природна среда, в местността Сенокос, край с. Жиленци, Кюстендилско през периода 1902–1907 г. Те дават възможност да се анализират униформите на четниците, видът на въоръжението, броят на загиналите, революционните символи и др. Във фотографиите се разпознават фигурите на именити организационни ръководители. След дълго митарство, фотографските плаки днес се съхраняват в Регионалния исторически музей – Кюстендил като ценни артефакти. 

Доц. д-р Ваня Стоянова представи Илинденско-Преображенското въстание в Одринския революционен окръг на ВМОРО. Тя проследи основните моменти в неговия замисъл, подготовка и осъществяване, подчертавайки единния, общобългарски характер на въстаническите действия в Македония и Тракия. На Преображение Господне 1903 г. българите в Странджа се вдигат масово срещу османската власт и в продължение на двадесет дни удържат свободна въстаническата територия. Въпреки последвалото потушаване на въстанието, със своята дързост, героизъм и саможертва те показват решимостта си да се борят с оръжие за свободата си. Подвигът им оставя трайни следи в българската история и национален характер. 

Д-р Георги Тренчев в доклада си „Въстанието в Разложко – Кръстовден 15 септември 1903 г.“ разгледа продължението на въстанието в Серския революционен окръг. Посочени бяха причините, поради които местните дейци първоначално са против въстанието, но по-късно променят позицията си и участват в ожесточени сражения. В окръга освен чети на ВМОРО се сражават и чети на Върховния комитет с численост близо 1000 души. Най-значими въоръжени действия се извършват в Разложко. Превзети са селата Кремен, Обидим и Белица, а сборни чети нападат село Бачево и град Разлог. Погромът след въстанието е жесток. Опожарени са в с. Белица – 500 къщи, с. Обидим – 300 къщи, с. Кремен – 200 къщи, с. Бачево – 150 къщи, в Разлог са изгорени 150 къщи. Убитите са повече от 200 души. 

В доклада на докт. Николета Войнова бе визуализиран с анализ рапорт на австро-унгарския посланик в Цариград – барон Хайнрих фон Каличе до министъра на външните работи граф Агенор Голуховски от края на октомври 1903 г. В него са цитирани получените от Битоля сведения от тамошния консул за прекратяване на масовите военни акции, за отделните действия и за възстановяването на революционната организация след Илинденско-Преображенското въстание. Ценният документ, показващ разсъжденията на чуждестранния дипломат върху основната тактика и цели на Организацията, е от важно значение с оглед на очакванията за въвеждането на реформи в Македония. 

Доц. д.н. Румен Караганев посочи „Азимутите на българската национална кауза след 1903 г.“. Той определи Илинденско-Преображенската епопея като пантеон на духовните стремления на българите от Македония и Тракия и тяхната борба за свобода след Берлинския договор от 1878 г. Анализирани бяха събитията на Балканите през второто десетилетие на ХХ в. с участието на България, довели за краха на националните въжделения през 1913 и 1918 г. Отнетата Западна Тракия след Голямата война е злополучен удар срещу стремежите на българската дипломация страната да има излаз на Бяло море. Докладчикът разгледа усилията на управляващите по време на Втората световна война да адаптират цялостния живот в новоприсъединените земи с този на сънародниците им в старите предели на България. След 1944 г. в цялост българският национален въпрос остава нерешен. 

Д-р Володя Милачков се спря на „Държавната признателност за участниците в освободителното движение 1943 г.“ На 27 януари 1943 г. XXV Обикновено народно събрание приема Закон за отпускане на заслужилите в освободителните борби дейци народни пенсии. Той постановява, че участниците в борбите в Македония, Тракия, Добруджа, Западните покрайнини, Пиротско и Моравско, които са били членове на чети или са били осъдени за политически деяния, имали за цел освобождението и защитата на българската народност, или са били малтретирани и са останали инвалиди, могат да получат народна пенсия. Законът имат предвид и участниците в Илинденско-Преображенското въстание. Народните пенсии и другите форми на признание носят морално удовлетворение за мнозина, свързани с освободителното движение. Те са национална и политическа реабилитация за накърнените им граждански и политически права по време на чуждото господство. 

След докладите на участниците в Кръглата маса бе представен документалният филм „Българите и Македония“ с режисьор Милена Гетова.