Лингвистични доказателства за българския характер на глаголицата и кирилицата

 Доц. д-р Ваня Мичева, Институт за български език – БАН

Проучванията на учените филолози доказват още по-конкретно, че някои особености на старобългарския език се пазят и до днес в Солунско. 

Пръв от европейските учени потвърждава това словенецът Ватрослав Облак, ученик на Ватрослав Ягич, който установява, че в с. Сухо, Солунско, се пазят следи от носови гласни. Съвременните постижения на диалектолозите от Института за български език, представени в Обобщаващ том на Българския диалектен атлас, по безспорен начин доказват тези старинни черти на солунския говор, както и връзката му с рупските български диалекти. 

В Старобългарския речник, дело на езиковедите историци от Института за български език, са дадени новобългарските съответствия на старобългарските думи, издирени в 87 източника, които потвърждават, че 90 % от лексиката има съответствие в българските диалекти, в съвременния книжовен език или в българската топонимия и антропонимия.