Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 8
Той е избрал да бъде лекар в Пловдив. Роден е в село Долна Горица в Албания, което се намира на 3 км от македонската граница и на 5 км от гръцката. Преди 10 години Вангел Вангеловски идва да учи в България.
„Дядо ми е една от причините да дойда да уча в България. Първата година, втората година, тогава разбрах, че наистина това е моето призвание, обичам да помагам на хората“, разказва Вангеловски, който сега е уролог в УМБАЛ „Пълмед“.
Израства около брега на Преспанското езеро във времето, когато българското малцинство в Албания все още не е признато. Тогава българите се смятали за македонци. „Във времето, което аз израснах, не се говореше толкова за българския въпрос. Да, имаше хора, които идваха да учат тук благодарение на това, че имат такъв произход, но не се наблягаше толкова, не беше държавна политика“, споделя Вангеловски. „Аз винаги съм се чувствал българин. Никога не съм се чувствал македонец, ако трябва да бъда честен“, признава той.
Разказва, че когато дошъл да следва в български университет, научил езика лесно.
„Имаме думата „пустинак“, която реално се използва в Северозападна България. Но има много други, например на македонски крака е „нозе“, а в селото, където майка ми е родена, „крака“ е „краци“ и никой не може да каже защо е „краци“, разказва урологът.
Вангел казва още, че заради създалото се напрежение между София и Скопие, когато се връща в Албания, избягва пътя през Северна Македония. „Минавам през Гърция, защото винаги ме питат македонски паспорт имаш ли“, споделя Вангел.
„Смятам, че имаме много общо и с македонския народ. Това са братски народи, въпреки политическите разделения. Това, което се насажда в самите хора, е целенасочено. Незнайно защо. Но се надявам нещата да се оправят“, посочва той.
Колкото до живота в Албания, за последно българите там получили дарение пожарна кола и линейка, с каквито не разполагали, като помощта е дошла не от държавата, а от Фондация „Българска памет“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар